Живял нявга един цар — ерген, неженен. На служба при него бил стрелец на име Андрей.
Един ден Андрей-стрелецът отишъл на лов. От сутринта до вечерта обикалял ли, обикалял из гората, но щастието не му се усмихнало не попаднал на дивеч. Свечерявало се, тръгнал да се прибира, огорчен. Гледа- кацнала на едно дърво гургулица. „А- рекъл си, - поне нея ще убия.“ Стрелял, ранил я - гургулицата тупнала от дървото на влажната земя. Вдигнал я Андрей, понечил да й откъсне главата и да я мушне в торбата А тя му заговорила с човешки глас:
Не след дълго гургулицата свряла главица под крилцето си и задрямала. Андрей си спомнил думите й и силно я ударил с дясната си ръка. Гургулицата тупнала на земята и се превърнала в приказнокрасива девойка, в царкиня Маря. Казала царкиня Маря на стрелеца: — Може да ме вземеш, гледай и да ме задържиш — ожени се за меш Ще ти бъда вярна и весела жена. Така се спогодили. Андрей-стрелецът се оженил за царкиня Маря и заживял с младата си невеста в радост и щастие. Ала службата си не забравял: всяка сутрин още в тъмни зори отивал в гората, убивал дивеч и го носел в царската кухня. След като поживели така известно време, царкиня Маря му казала:
На сутринта царкиня Маря дала килима на мъжа си:
Дотърчал при него един търговец:
Мислил, мислил търговецът — не може да оцени килима. Дотърчал втори, трети, четвърти... Събрала се огромна тълпа търговци, гледат килима, възхищават се, а да го оценят не могат. В туй време през пазара минавал царският съветник и решил да види за какво умуват-мъдруват търговците. Слязъл от каретата, промъкнал се с мъка през тълпата и ги запитал:
Погледнал царят — на килима цялото му царство се вижда като на длан. Направо ахнал.
Качил се пак в каретата и се отправил към покрайнините на царството, намерил къщата на Андрей-стрелеца, почукал на вратата. Царкиня Маря му отворила. Царският съветник прекрачил с единия си крак прага, а другия не можал да помръдне, вързал му се езикът, забравил за какво е дошъл — пред него стояла такава красавица, очите си не можеш откъсна от нея. Царкиня Маря чакала, чакала да отвори уста, па го изтикала и затворила вратата. Щом се опомнил, неохотно се помъкнал към къщи. И от този ден нататък с нищо не можел да утеши мъката си — все за жената на стрелеца мислел. Забелязал това царят, заразпитвал го каква мъка го мъчи. Съветникът му отвърнал:
Царкиня Маря чакала, чакала да отвори уста, па изтикала царя и затворила вратата. Заглождила го любовна мъка. „Защо — мислел си — да ходя ерген, неженен? Да взема да се оженя за тая красавица! За царица е родена тя, а не за жена на стрелец.“ Върнал се царят в двореца и замислил коварен план — да отнеме жената на жив мъж. Повикал съветника и му казал:
До масата му приближил един от постоянните посетители на кръчмата с изпокъсан кафтан:
Оня му рекъл:
Царкиня Маря рекла:
И двамата тръгнали на път. Андрей хвърлил пръстена — пръстенът се търкаля, Андрей го следва през поля и блата, реки и езера, а подир Андрей се тътри царският съветник. Уморят ли се, хапнат сухари — и отново на път. Вървели каквото вървели, стигнали до гъста, непроходима гора, спуснали се в дълбок дол и тук пръстенът спрял. Андрей и царският съветник седнали да хапнат сухари. По едно време гледат: край тях преминава голяма кола с дърва, впрегната с престарелия цар, а двама дяволи шибат царя с тояги — единият от дясната страна, другият — от лявата. Андрей пошепнал:
Андрей почнал да разпитва стария цар за неговото житие- битие.
Пристигнали в своето царство, явили се в двореца. Като видял стрелеца, царят гневно се нахвърлил срещу него.
— Има за какво да си угрижен! — рекла царкиня Маря. — Това нищо не е, дребна работа, трудното е занапред. Лягай да спиш, утрото е по-мъдро от вечерта. Легнал си Андрей, а царкиня Маря отишла в ковачницата и поръчала на ковачите да изковат три железни калпака, клещи и три пръта. единият железен, другият меден, третият оловен. На сутринта царкиня Маря събудила Андрей:
Много ли, малко ли време минало — Андрей-стрелецът стигнал от деветата земя в десетата. След три версти го налегнала дрямка. Тогава нахлупил трите железни калпака на главата си, замятал ръце и крака — върви, а тук-там се и търкаля. Както и да е — преборил се с дрямката и се озовал до висок стълб. Котаракът Нани-на видял Андрей, заръмжал, зафучал и скочил от стълба върху главата му — счупил единия калпак, втория, понечил да счупи и третия. Тогава Андрей-стрелецът го хванал с клещите, смъкнал го на земята и взел да го налага с прътовете. Първо го удрял с железния прът; счупил железния, почнал да го шиба с медния, а като счупил и медния, заудрял го с оловния. Оловният прът се огъва, не се чупи, увива се около гръбнака. Андрей удря, а котаракът Нани-на му разказва приказки за попове и дякони, за попови щерки. Андрей не го слуша, удря ли, удря с пръта. Не издържал повече Нани-на, видял, че не ще може да го омагьоса и се примолил:
Царят се уплашил:
Царкиня Маря ги пита:
Рано сутринта царкиня Маря приготвила Андрей за път, дала му кълбо прежда и везано пешкирче. ~
Минало много време. Андрей прекосил безброй царства и земи. Кълбото се търкаля, конецът се точи. Изтъняло то, станало колкото кокоша глава, толкова изтъняло, че не се виждало на пътя. Стигнал до една гора и гледа — къщичка на Баба Яга.
Пита го Баба Яга:
Бабо жабо, жива ли си?
Андрей слязъл от коня, а жабата му рекла:
Като тръгнеш по тая пътечка, момко, ще видиш нещо като къща, влез вътре и се скрий зад печката. Там ще видиш това не знам какво. Андрей тръгнал по пътечката и гледа: нещо като стара къща, оградена със стобор, без прозорци, без стълба. Влязъл той вътре, скрил се зад печката. Не след дълго из гората се разнесъл гръм и тропот, в къщата влязъл Педя човек — лакът брада, че като креснал:
Излапал бика до последната костица, изпил цялото буренце бира.
Андрей седнал на масата и приканил:
Андрей помолил:
Тогава той благодарил на жабата и поел своя път към своето царство. Върви, върви, па току се обърне:
Вторият търговец извадил изпод полите си брадва, обърнал я с тъпата страна нагоре — и тя сама почнала да сече и дялка: кюта-пата- ето ти готов кораб; кюта-пата — още един кораб. С платна, с топове, с храбри моряци. Корабите плават, топовете гърмят, храбрите моряци чакат заповед. Обърнал брадвата с тъпото надолу — корабите изчезнали, сякаш никога не ги е имало. Третият търговец извадил от джоба си свирка, засвирил — появила се войска: и конница, и пехота — с пушки, с топове. Войската върви, музиката гърми, развяват се знамена, конниците препускат, чакат заповед. Търговецът засвирил с другата страна на свирката — и всичко изчезнало. Казва им Андрей-стрелецът:
И търговците-корабовладелци дали на Андрей тоягата, брадвата и свирката и подвикнали:
А стрелецът седи сам в палата, тъжен и мрачен. „Ех- мисли си, - къде ли е сега моят верен слуга, сватът Наум?“
А търговците се събудили и пожелали да си пийнат за изтрезнява- не:
Потъгували търговците-корабовладелци: „Ех, измами ни този лош човек!“, но нямало как, вдигнали платна и отплавали, накъдето били тръгнали. А Андрей-стрелецът долетял в родната си страна, спуснал се до своята къщица и гледа: няма я къщата, стърчи само една обгоряла тръба. Мъка свила сърцето му, излязъл от града към синьото море, на пусто място. Седнал там. Току изведнъж долетяла сива гургулица, тупнала на земята и се превърнала в неговата млада жена, в царкиня Маря. Прегърнали се, поздравили се, взели да се питат-разпитват. Царкиня Маря разказала:
Влезли Андрей-стрелецът и царкиня Маря в двореца, седнали до прозореца — приказват си, любуват се един на друг. Живеят така в радост и щастие ден, два, три. А в туй време царят тръгнал на лов към синьото море и гледа — на празното място се издига дворец.
Видял Андрей, че настъпва силна войска, грабнал брадвата, обърнал я с тъпото нагоре. Кюта-пата — ето ти в морето един кораб, кюта- пата — още един кораб. Сто пъти ударил, сто кораба заплавали по синьото море. Извадил свирката, засвирил — появила се войска: и конница, и пехота, с топове и знамена. Началниците чакат заповед. Андрей заповядал да почнат сражение. Гръмнала музика, задумкали барабани, полковете потеглили Пехотата поваля царските войници, конницата препуска, взема пленници. А топовете от корабите гърмят по престолния град. Видял царят, че войската му се впуска в бяг, лично се втурнал да я спре. Тогава Андрей извадил тоягата:
Така свършило сражението.От към града заприиждал народ и замолил Андрей-стрелеца да поеме в свои ръце цялото царство. Андрей се съгласил. Устроил голям пир и заедно с царкиня Маря управлявал това царство до дълбоки старини. Живял нявга в едно царство-господарство Иван-царски син. Той имал три сестри: царкиня Маря, царкиня Олга и царкиня Ана.
Баща им и майка им умрели. А на смъртния си одър заръчали на сина си: Който пръв поиска за жена сестрите ти, на него ги дай — не ги задържай дълго при себе си. Царският син погребал родителите и от мъка излязъл да се разходи със сестрите си из зелената градина. Изведнъж черен облак забулил небето, разразила се страшна буря.
Здравей, Иване-царски сине! По-рано идвах тук като гост, а сега съм дошъл като сватовник. Искам да ми дадеш за жена сестра ти, царкиня Маря.
Минават ден подир ден, час подир час — изнизала се цяла година. Иван-царският син излязъл да се разходи с двете си сестри из зелената градина. Пак надвиснал буреносен облак, засвяткали светкавици.
Отвръща му Иван-царският син:
Изтекла още една година. Иван-царският син рекъл на най-малката си сестра:
Останал сам Иван-царският син. Цяла година живял без сестрите си и му домъчняло за тях. Тръгнал на път, вървял, вървял и гледа: сред полето натъркаляна разбита войска. И подвиква:
Прекрасната кралска дъщеря го взела със себе си в своето кралство. Поживели заедно някое време и току щукнало на Маря Хубавица да тръгне на война. Оставила на мъжа си цялото стопанство със заръката:
Кошчей му се примолил:
Царският син му дал цяло ведро вода; Кошчей го изпил и пак си поискал;
А Иван-царският син горчиво заплакал, приготвил се и тръгнал на път: „Каквото ще да стане, ще издиря Маря Хубавица.“ Върви ден, два, на разсъмване на третия ден съглежда приказен дворец. Пред двореца се издига дъб, на дъба кацнал млад сокол. Спуснал се соколът от дъба, тупнал на земята, превърнал се в напет момък и викнал:
Вървял ден, два, на разсъмване на третия ден съглежда дворец, по-хубав от първия. До двореца се издига дъб, на дъба кацнал орел. Спуснал се орелът от дървото, тупнал на земята, превърнал се в напет момък и викнал:
Иван-царският син им погостувал три дни, па рекъл:
Вървял ден, два, на разсъмване на третия ден вижда дворец, по- хуоав от първите два. До двореца се издига дъб, на дъба — кацнал гарван. Спуснал се гарванът от дъба, тупнал на земята, превърнал се в напет момък и викнал:
Иван-царският син им погостувал три дни и рекъл:
Вървял ден, два, а на третия ден стигнал до Маря Хубавица. Като видяла своя любим, тя се хвърлила на шията му и през сълзи промълвила:
Поплакал, поплакал и пак се върнал за Маря Хубавица. Кошчей Безсмъртни го нямало вкъщи.
Връща се Кошчей Безсмъртни у дома, охраненият му кон пак се препъва. Защо тъй се препъваш, ненаситна кранто? Някакво нещастие ли подушваш? Идвал е Иван-царският син, отвлякъл е Маря Хубавица.
Иван-царският син останал сам, поплакал, поплакал и пак се върнал за Маря Хубавица. Кошчей не си бил вкъщи.
По същото време среброто у зетьовете на Иван-царския син почерняло.
на брега. Соколът литнал за жива вода, а гарванът — за мъртва. Събрали се тримата, разсекли бъчвата, извадили късовете на Иван- царския син, измили ги и ги съединили, както трябва. Гарванът пръснал мъртва вода — тялото се сраснало, съединило се. Соколът пръснал жива вода — Иван-царският син трепнал, надигнал се и продумал:
Иван-царският син се прехвърлил през огнената река и се запътил към Баба Яга. Дълго вървял, жаден и гладен. Срещнал по пътя отвъдморска птица с малки пиленца. Рекъл си:
Още щом изкарал кобилите в полето, те вирнали опашки и до една се пръснали из ливадите. Дордето вдигне очи, съвсем изчезнали. Тогава той заплакал-заридал, седнал на един камък и заспал. Слънцето клоняло вече на залез, долетяла отвъдморската птица, разбудила го:
Царският син пак седнал на един камък, плакал, плакал и заспал. Слънцето се скрило зад гората. Дотърчала лъвицата:
Слънцето се скрило зад гората, долетяла пчелата, подвикнала му:
Царският син преминал по моста и само два пъти махнал с кърпичката наляво — мостът над реката изтънял, изтънял. На сутринта Баба Яга става и вижда — няма го келявото конче. Спуска се да го гони. С все сила се мята на железния кутел, с чукалото шиба, с метлата замита следите. Стига до огнената река, поглежда и си дума: „Добър е мостът”. Тръгнала по моста, а като стигнала до средата, той се срутил и Баба Яга паднала в реката. Там намерила жестоката си смърт. Иван-царският син охранил жребчето из тучните ливади; станал от него чудесен кон. Пристигнал той при Маря Хубавица. Тя го посрещнала, хвърлила се на шията му:
Кошчей Безсмъртни се връща у дома, конят му се препъва.
После струпал дърва, запалил огън, изгорил Кошчей Безмъртни, а пепелта ръзпръснал във въздуха. Маря Хубавица се качила на Кошчеевия кон, Иван-царският син- на своя, и отишли на гости първо на гарвана, после на орела, накрая- на сокола. Където и да идели, навсякъде ги посрещали с радост:
В стари, стари времена живял един цар. Той имал трима синове. Когато синовете порасли, царят ги събрал, заговорил им:
А стрелата на най- малкия син, на Иван, се извила и отлетяла бог знае накъде. Вървял той, вървял, стигнал до едно блато и гледа- жаба някъква уловила стрелата му. Казва й Иван- царският син:
Един ден царят повикал синовете си:
Връща се Иван- царският син у дома, сяда- ни жив, ни умрял. А жабата скача по пода, пита го:
Василиса Премъдра плеснала с ръце и викнала:
Жабата обаче хитра, веднага се сетила. Омесила тестото, пробила пещта отгоре и изтърсила всичкото тесто направо в дупката. Бабичката- съгледвачка дотърчала при царските снахи, всичко им разказала и те взели да правят същото. А жабата скочила на стълбата, превърнала се във Василиса Премъдра, плеснала с ръце:
Зарадвал се той, загърнал хляба в кърпа, понесъл го към баща си. А в това време царят приемал хлябовете от по-големите си синове. Техните жени били нахвърляли тестото в пещта, както им съобщила бабата – съгледвачка, и от него излезли някакви си черни буци. Царят приел хляба от най-големия си син, погледнал го и наредил да го хвърлят на кучетата. Приел от средния син- пак там го препратил. А като видял хляба на Иван, рекъл:
Иван- царският син пак се връща у дома, мрачен и унил. Жабата скача по пода:
Всички гледат и се дивят на красотата й, дума не могат да обелят. Гостите почнали да ядат и да пият, да се веселят. Василиса Премъдра отпила от чашата си, а остатъка изляла в левия си ръкав. Хапнала от печения лебед, а костиците хвърлила в десния си ръкав. Жените на големите принцове я видели какво прави и побързали да сторят същото. Пили, яли, дошло време за танци. Засвирила музика. Станала Василиса Премъдра да танцува с Иван- царският син. Махнала с левия си ръкав- тутакси се образувало езеро, махнала с десния си ръкав- по езерото заплували лебеди. Царят и гостите неможели да се начудят. А като свършил танцът, всичко изчезнало- и езерото, и лебедите. Затанцували и по-големите снахи: махнали с единия ръкав- гостите напръскали, махнали с другия ръкав- разлетели се кости, една от тях замалко да извади окото на царя. Ядосал се той и прогонил двете снахи. Към края на пиршеството Иван- царският син тайничко се измъкнал, изтичал вкъщи, намерил жабешката кожа и я хвърлил в печката- изгорил я. Василиса Премъдра се прибрала у дома, започнала да търси- няма я жабешката кожа. Търсила, търсила и като не я намерила, казала на Иван- царският син:
Гледал царският син високия дъб и не знаел какво да прави, как да се добере до сандъка. Изневиделица дотичала мечката и изкоренила дъба. Сандъкът паднал и се счупил. От сандъка изскочил и хукнал да бяга заек. Друг заек го подгонил, настигнал го и го разкъсал. От заека излетяла и се вдигнала във висините патица . Изведнъж върху патицата връхлетял патокът и така я пернал, че тя изтървала яйцето, а яйцето паднало в синьото море... Разплакал се Иван- царският син- как ще намери сега яйцето! Изведнъж до брега доплувала щуката с яйцето в уста. Иван- царският син счупил яйцето, извадил иглата и счупил върха й. В тоя миг Кошчей Безсмъртни издъхвал и се разпаднал на прах. Иван- царският син отишъл в Кошчеевите белокаменни палати. Посрещнала го Василиса Премъдра. Двамата се върнали у дома и живели дълго и щастливо до дълбоки старини. |