МАРКОВСКИ, Георги
Роден на 31 януари 1941 г. в с. Василовци, област Монтана. През 1959 г. завършва гимназия в град Лом, а през 1963 г. българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 1967 г. започва работа в ОК на ДКМС в Михайловград. През 1968 г. се премества във "Фармахим". От 1970 до 1973 г. е редактор във в. "Студентска трибуна". Завежда редакция в издателство "Народна младеж" от 1973 до 1979 г. Работи във в. "Работническо дело" като заместник завеждащ отдел "Култура" през 1979 и 1980 г. От 1980 до 1988 г. е редактор на сп. "Септември". Главен редактор на сп. "Отечество" от 1988 до 1990 г. От 1992 г. е ръководител на ИК "Златен лъв".
Навлиза в литературата с няколко сборника с новели. Автор е на романи, сборник с етнографски разкази за деца. Публикува в литературния печат рецензии, отзиви, публицистични материали. Романът "Хитър Петър" е преведен на немски и руски език. Отттделни негови новели са публикувани в Англия, Индия, Мексико, Унгария, Чехия и други страни. През 1997 г. печели наградата на СБП за книгата "Христоматия за двама".
Умира на 9 януари 1999 г. в София.
Автор е на книгите: По желязната стълба. Новели. 1971; Успоредни светове. Новели. 1975; Както за праведник, тъй и за грешник... Новели. 1978; Хитър Петър. Роман. 1978 (1980, 1985, 1988); Селски календар. Книга за земеделски работи, за народни празници и за детски игри. 1980 (1987); Кълна се в лукадия. Новели. 1981 (1986); Разказвачът и смъртта. Роман. 1985; Достойно ест. Похвално слово за българската литература. 1986; Триножник. Размисли за живота и смъртта, за литературата и за себе си. 1990; Христоматия за двама. 1996; Апокриф за Вавилонската кула. 1998.
Навлиза в литературата с няколко сборника с новели. Автор е на романи, сборник с етнографски разкази за деца. Публикува в литературния печат рецензии, отзиви, публицистични материали. Романът "Хитър Петър" е преведен на немски и руски език. Отттделни негови новели са публикувани в Англия, Индия, Мексико, Унгария, Чехия и други страни. През 1997 г. печели наградата на СБП за книгата "Христоматия за двама".
Умира на 9 януари 1999 г. в София.
Автор е на книгите: По желязната стълба. Новели. 1971; Успоредни светове. Новели. 1975; Както за праведник, тъй и за грешник... Новели. 1978; Хитър Петър. Роман. 1978 (1980, 1985, 1988); Селски календар. Книга за земеделски работи, за народни празници и за детски игри. 1980 (1987); Кълна се в лукадия. Новели. 1981 (1986); Разказвачът и смъртта. Роман. 1985; Достойно ест. Похвално слово за българската литература. 1986; Триножник. Размисли за живота и смъртта, за литературата и за себе си. 1990; Христоматия за двама. 1996; Апокриф за Вавилонската кула. 1998.