Роден на 14 октомври 1846 г. във Вълчедръм. Учи в Лом при Кръстю Пишурка, в Рилския манастир при Неофит Рилски (1863), във военното медицинско училище в Цариград (1867-71). В Бялград завършва класическа гимназия (1973) и Философски факултет (1975).От 19875 г. е учител в гр. Лом. Лежал е в затвора заради укриване на Ботеви четници. След Освобождението е депутат в Учредителното народно събрание, съдия в Лом, Силистра, Русе и Видин (1879-82), учител в Лом (1873-87), Русе (1988-93) и София (1897-1909). Директор е на Народната библиотека в София, основател и пръв директор на Етнографския музей (1904-1908). През последните десетилетия на живота си се оттегля от обществени живот, приема духовен сан, като не прекъсва любимите си етнографски занимания. Умира на 10 януари 1940 г. в София. Автор е на книгите: "Жива старина" Т. 1-4, 1892-1894; Избрани произведения в 2 тома, 1981, 1984; Стефан Стамболов и новейшата ни история в 2 ч., 1992; Българско обичайно право, 1995; Избрани произведения в 5 тома, 2003-2004. Т. 1 Ч. 1. Народна вяра; Т. 1, Ч. 2. Религиозни народни обичаи; Т. 3 История на града Лом и ломска околия; Т. 4. Спомени из моя живот или моята биография; Т. 5. Стефан Стамболов и новейшата ни история.
