Роден на 13.ХІ. 1891 г. в град Лом. През 1910 г. завършва гимназия. Сред това учителства в с. Ботуня, Врачанско. Тук прави първите си творчески опити. Посещава Пиводовата певческа школа в Прага. През 1921 г. в консерваторията във Виена изучава хармония и контрапункт. През 1923 г. става артист в Народната опера в София. През същата година започва да пише солови и хорови песни. Ръководи църковен хор и хора на военното училище. От 1928 г. е чиновник в БНБ. Тук организира и ръководи хор. След пенсионирането си през 1947 г. се отдава изцяло на музиката. Автор е на 150 солови, хорови и детски песни. През 1947 г. издава сборника "Бисерни зрънца". Песните "Люти клетви", "Ганините очи", "Море Етке", "Млад делия", "Конакчийка" слагат началото на българския романс. След това се появяват хоровите песни "Злато моме", "Севдалина", "Хайде Тодоро", "Юнак Димо". През последните години от живота си композира военни песни. Умира на 17.ХІІ.1953 г.
