НИЧЕВ, Боян Димитров
Роден на 6 януари 1939 г. в Берковица. Основното и средно образование получава в родния си град. През 1952 г. завършва СУ "Св. Климент Охридски" - специалност българска филология. Същата година постъпва на работа в Института по литература при БАН., като аспирант по славянски литератури. Защитава дисертация на тема "Реализмът на Бранислав Нушич" (1952). От 1957 г. е научен сътрудник, 1972 г. старши научен сътрудник, а през 1980 г. защитава докторска дисертация - "Съвременният български роман". От 1976 г. е зам. директор на института по литература, а от 1989 до 1991 г. - негов директор. Успоредно с това (от 1976 г.) е ръководител на катедрата по славянски литератури в СУ и професор по история на славянските литератури. От 1967 до 1980 г. е зав. Отдел "Теория и критика на изкуството" на сп. "Септември". Член на редакционната колегия и главен редактор на сп. "Литературна мисъл" - 1990-91 г. Член на СБП.
От 1991 г. е посланик на България в Чехословакия (дн. Чехия).
Умира на 27 юни 1997 г.
Автор е на книгите: Димитър Талев. Лит.-крит. Очерк. 1961. Бранислав Нушич. 1962; Национална съдба и литература. 1968; Увод в южнославянския реализъм. От фолклор към литература в естетическия развой на южните славяни през ХVІІІ и ХІХ в. 1971 (1976); Литературни портрети и проблеми. 1972; Пътят на българската проза към крупни епични форми. 1974; Съвременният български роман. Към история и теория на епичното в съвременната мългарска художествена проза. 1978(1981); Критика и литературна история. 1980; Проблеми и профилли. 1980; Основи на сравнителното литературознание. 1986; Вапцаров или нашият поетичен диалог със света. 1989; Литературна класика и съвременност. 1990.
От 1991 г. е посланик на България в Чехословакия (дн. Чехия).
Умира на 27 юни 1997 г.
Автор е на книгите: Димитър Талев. Лит.-крит. Очерк. 1961. Бранислав Нушич. 1962; Национална съдба и литература. 1968; Увод в южнославянския реализъм. От фолклор към литература в естетическия развой на южните славяни през ХVІІІ и ХІХ в. 1971 (1976); Литературни портрети и проблеми. 1972; Пътят на българската проза към крупни епични форми. 1974; Съвременният български роман. Към история и теория на епичното в съвременната мългарска художествена проза. 1978(1981); Критика и литературна история. 1980; Проблеми и профилли. 1980; Основи на сравнителното литературознание. 1986; Вапцаров или нашият поетичен диалог със света. 1989; Литературна класика и съвременност. 1990.