МИНКОВ, Цветан
Роден на 8 май 1891 г. в гр. Лом. Основно и срадно образование завършва в родния си град. Една година е учител в с. Гойна Гнойница. През 1914 г. завършва славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като гимназиален учител в Лом, Бургас и София. Преподавател е в Педагогическия институт в град Ихтиман. Участва в Първата световна война. През 1948 г. се пенсионира като учител в ІІІ мъжка гимназия в Сафия. За първ път печата през 1909 г. хумористични стихове в сп. "Барабан". След Първата световна война публикува литературно-критически статии. Сътрудничи на сп. "Гражданка", "Литературна беседа", "Демократически преглед", "Читалище", "Българска мисъл", "Училищен преглед", "Листопад", "Съдба", на в. "Мисъл и воля" и "Литературен глас". Редактира литературния седмичник "Глобус" в периода 1927-1928 г. Заедно с Е. Николов редактира в продължение на десет години библ. "Литературни разбори" и "Родна книга". Участва в редакционния комитет на сп. "Език и литература", в авторския колектив на "История на българската литература", (Т. ІІ, 1966), в съставянето на справочника "Български писатели" (1961). Автор е на дванадесет исторически романа, на голям брой очерци и разкази, учебници по литература, на христоматии и читанки, печатани като отделни книжки на библиотека "Древна България". Историческата му белетристика има предимно познавателно значение и наред с учебните литературни помагала, съставени от него е полезно четиво за учащи се. В областта на литературната история Цветан Минков обнародва очерци за П.Р.Славейков, Л. Каравелов, Хр. Ботев, Иван Вазов, Й. Йовков и др. Цветан Минков популяризира българския фолклор, като събира и издава образци от народното творчество: "Народни балади"1937; "Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни" 1956 и др.
Член-основател е на дружеството на филолозите-слависти в България. Член на СБП.
Умира на 13 март 1967 г. в София.
Член-основател е на дружеството на филолозите-слависти в България. Член на СБП.
Умира на 13 март 1967 г. в София.