ПРИНЦЪТ КОСТЕНУРКА

​Някога, много отдавна в едно село живеела бедна стара вдовица. Тя много обичала децата, ала си нямала нито дъщеря-помощничка, нито син-опора...
Веднъж вдовицата тръгнала към реката да се изкъпе и по пътя на­мерила малко красиво яйчице. Взела го, занесла го вкъщи и го сло­жила под поличката, на която стояло гърнето с вода.
Не се минало много време и от яйцето се излюпила красива малка костенурка. Старицата много се зарадвала, рекла си: нека живее при мене вместо син.
А точно по това време царят, който управлявал страната, решил да си завъди в двореца две птици — златна и сребърна, каквито има­ло само в Страната на драконите. Посъветвал се с министрите си ца­рят и наредил вестители с барабани да съобщят навсякъде: намери ли се човек, който успее да му достави две птици — златна и сребър­на, — тогава, ако е мъж, ще получи дарове, каквито сам си пожелае, ако ли пък е жена, ще стане царица на южния дворец.
Когато чул тази вест, осиновеният син на вдовицата казал:

• Майко, ами че аз мога да намеря птиците, за които викаше гла­шатаят. Иди в двореца и кажи това на царя.
• Синко мой! — отвърнала старицата на костенурката. — Наши­ят цар е добър, докато всичко се прави, както той иска. Ала не му ли хареса нещо — главата ти и един ден няма да остане на раменете ти. Не е за тебе тази работа. И на мен не ми се ще да се разделям с теб!

Но синът отговорил на вдовицата смело и уверено:

• Не се тревожи, майчице! Върви в двореца и не се бой — всичко ще бъде наред. Ще свърша всичко, както трябва.

Нямало как, старицата надвила страха си и тръгнала за двореца — толкова много я молил синът й. Ала щом стигнала до двореца, пак я дострашало. Не посмяла да застане пред царя — постояла пред вхо­да и се върнала вкъщи.
Прибрала се, казала на сина си защо го направила, а той отново я замолил:
От нищо не се бой, майчице! Разчитай на мен! Ще свърша всич­ко, както трябва. Върви пак, поклони се пред царя!
Оедем пъти ходила старицата до двореца, но все не се решавала да застане пред царя. Най-сетне докладвали на царя, че някаква же­на няколко пъти идва до двореца, но не смее да влезе, и той наредил на съветниците си да му я доведат.

• Казвай смело защо си дошла! — наредил й царят.
• Твоя воля, господарю — отвърнала старицата. — Ако искаш — нареди да ме накажат, ако искаш — пожали ме. Имам си син. Само че не е човек, а малка костенурка. Наема се да намери онези птици - златната и сребърната, дето ги търси великият ни цар. Много ме моли да кажа това на царя, та ето че застанах пред царските очи, ма­кар че дълго не се решавах да го сторя.
• Добре, жено — казал царят. — Ако твоят син успее да изпълни желанието ми, ще го наградя, както обещах, с такива дарове, каквито той си пожелае. Ала нека тръгва на път веднага!

Старицата се прибрала вкъщи и разказала всичко на сина си.
Добре, майчице — казал той. — Вземи една кошница и ме сло­жи в нея. После занеси кошницата до края на гората и ме остави в храстите. А когато след седем дена дойдеш при тези храсти, ще ме ви­диш с двете птици. И така ще ме донесеш вкъщи.
Старицата направила каквото й казал синът й, потъгувала, задето го оставя сам, и със сълзи на очи се прибрала вкъщи.
Още щом тя си тръгнала, нейният осиновен син отхвърлил от себе си костенурчата черупка и се превърнал в красив, строен принц. И веднага тръгнал към Страната на драконите. Благодарение на въл­шебната сила, която притежавал, принцът стигнал дотам само за един ден и една нощ.
Тайно се промъкнал в двореца, в покоите на самата царица на дра­коните. Щом видяла красивия принц, царицата веднага го обикнала и го скрила от драконите.
А през нощта принцът чул прекрасните песни на златните и сре­бърните птици. Престорил се, че нищо не знае за тях, и попитал ца­рицата на драконите:

• Колко хубаво пеят тези птици! Изглежда, не са обикновени?
• Вярно е, принце, не са — отговорила царицата на драконите. — Едни от птиците снасят златни яйца, а други — сребърни.

На другата сутрин царицата повела принца да види градината й. В тази градина растели много необикновени дървета. Принцът раз­питвал царицата за всичко и научил, че листата на едно от дърветата, ако ги хвърлиш на земята, карат всичко наоколо да се разгори с ярки пламъци, листата на друго могат да преградят пътя с мощни водни потоци, листата на трето предизвикват ураган, а хвърлиш ли на земята листата на четвърто дърво, там израстват огромни пла­нини. Принцът тайно откраднал по едно листче от всичките четири дървета и заедно с царицата се върнал в двореца.
А в полунощ, когато царицата заспала, принцът хванал една злат­на и една сребърна птица и крадешком напуснал двореца.
Бил изминал само част от пътя, когато видял: царицата на драко­ните била оседлала смерч и летяла подир него. Тогава принцът хвър­лил на земята листчето от първото дърво — и пред царицата забушувал пожар. Ала тя минала през пламъците, дори не се отклонила от пътя си. Хвърлил принцът листчето от второто дърво — и тутакси се разлял могъщ воден поток, преградил пътя на царицата на драконите. Ала и тогава царицата не се уплашила: тя прелетяла над водите и продължи­ла да преследва принца. Принцът хвърлил на земята листчето от тре­тото дърво, ала и ураганът не спрял царицата на драконите. Принцът хвърлил последното листо — от четвъртото дърво. В същия миг изпод земята се издигнали огромни планини, целите обрасли с гъсти гори.
С огромни усилия царицата на драконите преминала през тези пла­нини, но принцът вече наближавал границата, която деляла света на хората от света на драконите.
Дълго гледала царицата подир принца, изгледала си очите. Гледа­ла, докато принцът не се изгубил от погледа й, едва тогава се върна­ла в своя царски дворец.
А принцът костенурка отново облякъл костенурчата си черупка, ос­тавена в кошницата, и зачакал майка си. Старицата дошла точно в определеното от сина й време и що да види: той не бил сам, а с две прекрасни птици. Зарадвала се старицата, взела кошницата и ги по­несла към къщи. Синът й казал да занесе чудните птици в царския дворец, само че да не взема нито злато, нито сребро, нито други даро­ве, а да каже, че той иска за жена царската дъщеря и царят да им вдигне голяма сватба.
Старата му майчица запомнила всичко много добре, отишла в дво­реца и предала на царя чудните птици. Зарадвал се царят, попитал каква награда иска да получи синът й. А старицата казала това, на което я бил научил синът й — че не иска нито дарове, нито награди, а иска за жена царската дъщеря.
Не му харесало това на царя, той помрачнял. Но нали казват: чо­вешката дума е обещание, а царската — клетва. Не можел царят да наруши клетвата си и казал:
— Тъй да бъде!
След това царят извикал седемте си дъщери и ги попитал коя от тях ще се съгласи да се омъжи за сина костенурка на една вдовица. Най-голямата навирила нос и казала:

• По-добре да умра, отколкото да се омъжа за тази твар!

И втората дъщеря отговорила същото: не искала да се омъжи за костенурка. Ако баща й, царят, наредял да я убият, щяла да приеме смъртта, ала нямало да се омъжи за костенурка. Третата, четвъртата, петата и шестата дъщеря — всичките дали същия отговор, нито една не искала да се омъжи за костенурка.
Тогава царят се обърнал към най-малката си дъщеря и я попитал:

• Какво ще каже моята най-малка дъщеря? Ще допусне ли ца­рят да наруши клетвата си?

„Та кой на този свят ни е по-скъп от нашите родители? — помис­лила си най-малката дъщеря. — Мигар има нещо — та дори и живота, — което да не можем да пожертваме заради щастието на баща и майка? Макар и да е срамно да имам такъв съпруг — все пак трябва да се съглася.“ И казала:

• Татко мой, царю! Противоречила ли е някога дъщеря ти на родителските думи? И този път съм готова да те послушам.

Зарадвал се царят и наредил да подготвят, както бил пожелал мла­доженецът, разкошни празненства и различни увеселения и по земя, и по вода.
А синът на старицата съблякъл костенурчата си черупка и се явил на празненството в облика си на принц. Приближил се до принцесата и седнал до нея.

• Принце! — обърнала се към него принцесата. — Властелинът на моята съдба вече е избран. Може да си помисли нещо лошо, ако те види до мене, затова те моля да се отдалечиш.
• Не! — отвърнал принцът. — Тъкмо аз съм твоят избраник.
• Не може да бъде, принце! — възразила тя. — Моят бъдещ съп­руг не е от човешкото племе, той е костенурка. Принцът сигурно е чу­вал за това.

Тогава принцът й показал костенурчата си черупка и й разказал цялата си история.

• А сега, съпруже мой, нека идем в двореца и да разкажем всич­ко на баща ми, царя. Нека ликуват и царят, и народът! — възкликна­ла принцесата.

А шестте дъщери, които не послушали баща си, ужасно съжалява­ли и се разкайвали: още щом видели красивия принц, всичките го ха­ресали.