Едно време зимите били люти, не като сега - я падне някоя снежинка, я не. Затова и старателно подготвяли хората зимнината. Събирали реколтата, ловели риба... Много му вървяло на един дядо на реката - цели коли риба за своята баба хващал, тя я осолявала и я слагала в буркани или пък я сушала над огнището.
Научила лисицата, чудила се тя каква хитрост на стареца да скрои, рибата му да отмъкне и най-накрая измислила. Легнала на пътя пред колата, престорила се на умряла. Спрял дядото магаренцето, огледал лисаната от всички страни.
и излязла с новата да се премени. Що да видят обаче двамата, ни кожух в колата, ни риба... А лисицата доволна се прибрала, точно навреме, защото вълкът на гости й бил дошъл. Носела тя останалата риба, за зимата да си я изсуши. На вълка слюнки му потекли, но нали й се свидело на кумицата, само съвет му дала: Иди, Вълчо, под воденицата, сам риба да си уловиш. Понеже си бил лаком, хукнал веднага вълкът. Отишла с него и лисицата, пак хитрост намислила. Вързала една тенекия на опашката на кума си и го накарала да я пусне в ледена дупка в реката. Сама отишла към воденицата и се развикала:
А вълкът гладен, коремът му къркори, очите му на осем нещо за ядене по пътя да види. Усетила лисицата и пак лъжа измислила:
Вълкът и лисицата, нали са рода, всичко заедно правели. Даже зимата в един дом прекарвали. Избирали си уютно местенце, събирали си зимнина и после само лежали и си разказвали интерес ни истории.
Добре, ама на лисаната й се прияло нещо по-така. - Вълчо, аз трябва да ида за дърва за огъня, ти защо не намериш някой пчелин, малко медец да посъберем. Полакомил се вълкът и тръгнал за мед, а в това време лисана събрала малко клечки и само опашката си на топло разчесвала. Дошъл обаче вълкът с цял пчелин, скокнала лисицата и веднага място наблизо му намерила. Прибрали го за черни дни и пак пред огъня си легнали. Минало време, а пустият мед не излизал от главата на лисаната. Мислила, мислила и накрая хитрост родила.
Имали баба и дядо само един син, затова много били радостни, когато се заженил. Представяли си как снаха им ще им е отмяна, на стари години ще им помага и къщната работа ще върти. Как ще си я обичат и заедно ще живеят. Но нещата обикновено не стават така, както човек си ги представя. Защото булката не давала и знак, че работа ще върши. По цял ден вкъщи нищо не правела, от постелята на масата сядала, а от масата край огъня застивала. Чакали дядото и бабата, чакали нещо да се промени, но снаха им не се сещала стаята си даже да премете.
Решили един ден да я пробват, дали няма да й стане неудобно от тях. Взела бабата менците, уж отива на кладенеца за вода.
- Ама колко сте смешни вие, двамата. Днес да отиде единият, утре другият - само това казала тя и се завъртяла на другата страна в постелята пак блажено да мързелува. |