ДОБРОТО ВИНАГИ СЕ ВЪЗНАГРАЖДАВА

Живял някога ковачът Лука с жена си Гретхен и седемте си деца в схлупена къщурка в покрайнините на голям град. Трудел се той от сутрин до вечер за прехраната на семейството си, ала къщата му се огласяла от повече песни, отколкото от екюта, защото въпреки бедността си, докато удрял здраво с чука, клетият ковач си пеел весело и радвал душите на близките си.
          Един ден, като отивала на пазар в града, жена му намерила в канавката край пътя едно детенце, родено едва преди месец, което било увито в пелени от много фино платно. Бебето плачело така жално, че на Гретхен сърце не й дало да го подмине. Взела го и го отнесла в къщичката си.
          Като видял неканеното гостенче, ковачът възкликнал ядосано:

• Какво си направила? Та нали знаеш, че няма с какво да изхраним нашите деца! Повечето време гладуваме или сме принудени да се задоволим с коричка хляб и чаша вода, а ти си донесла още едно гърло за хранене! Ще трябва мляко за малкото и ще имаме много грижи по отглеждането му. Как ще се справим?
• Бедни ми Лука- отговорила жена му, - можех ли да оставя това дете да умре от глад край пътя?
• Не, разбира се.
• Как щеше да постъпиш ти, ако беше на мое място? Нямаше ли да се трогнеш от плача на това бебе?
• Ами сигурно щях.
• Ето виждаш ли, че съм направила това, което щеше да сториш и ти, ако беше намерил детето! У съседите ще се намери малко мляко, а за останалото ще се погрижи съдбата.
• Имаш право, Гретхен, едно гърло повече или по-малко с нищо няма да промени живота ни и няма да увеличи бедността ни. Е, как ще наречем това детенце?
• Ако искаш, да го кръстим Добредошъл. Така като узнае един ден, че е осиновен, ще е сигурен, че сме го приели с радост.
• Тъй да бъде. Виж, нашият Добредошъл е гладен. Върви да му потърсиш мляко!

Гретхен, която никога до сега не била ходила да проси нещо за своето семейство, взела едно гърне и отишла при съседите си. Разказала им за намереничето, което прибрала вкъщи.

• Какво?! – извикали изумени те. – Вие нямате какво да ядете, а прибирате още едно дете, дошло кой знае от къде! Това си е чиста лудост! Толкова по-зле за вас. Ние нищо не можем да ви дадем.

Гретхен отишла в друга къща. Този път стопаните се оказали добри хора. Те били възхитени от себеотрицанието на ковача и жена му и не само напълнили гърненцето, а дори предложили всеки ден да отделят за бебето от надоеното мляко.
Гретхен се прибрала радостна. Като нахранила Добредошъл, добрата жена решила да го преповие. Но каква била изненадата й, когато видяла на вратлето му златна верижка с блестящо червено камъче.

• Значи детенцето е на богати родители-  казал ковачът.- Струва ми се, че това камъче и верижката са много скъпи.  Ако ги продадем, ще получим за тях цяло състояние.
• Не съм съгласна – възразила жена му.- Те са на Добредошъл и ние нямаме право да ги пипаме, пък може един ден те да му потрябват.
• Имаш право – съгласил се Лука.- Човек дори и да живее в крайна нищета, няма право да използва нещо, което не му принадлежи.

Затъркаляли се дните. Благодарение на грижите на Гретхен Добредошъл растял заедно с другите й деца, които гледали на него като на свой брат. Момченцето било умно и много послушно. Никой от семейството не споменавал за неговия произход и то си мислело, че ковачът и жена му са неговите истински родители.
Ала въпреки че се трудел упорито, клетият Лука все не можел да се отърве от бедността. Повечето от децата му вече били напуснали дома, за да си дирят късмета по широкия свят, но били останали четирите най-малки, в това число и Добредошъл, за който трябвало да се грижи. Като станало на десет години, намереничето взело да търси начин да помага на семейството. То ходело в града, където изпълнявало поръчки за някои търговци или развеждало пътници, дошли от други краища, а дребните сребърни монети, които припечелвало, донасяло на Лука.
Веднъж една великолепна карета спряла пред градските порти, защото се повредила оста на едното й колело. От нея слезли богато облечени мъж и жена.

• Не можем да продължим нататък, ако не намерим ковач да поправи колелото- казал кочияшът.
• Тогава иди в града и намери някого колкото може по-бързо! – наредил му господарят.

Добредошъл, който бил наблизо, чул разговора и се обърнал към богатия пътник:

• Извинете, че се осмелявам да ви заговоря, господине, но знам един много изкусен ковач, който живее на две крачки от тук и може веднага да поправи колелото ви. Искате ли да го повикам?
• Много мило от твоя страна момченце – казал пътникът. – Приемам с радост предложението ти. Иди да доведеш този ковач.

Добредошъл извикал баща си и скоро оста на колелото била поправена.
През това време богатата дама разговаряла с момченцето, което толкова много я впечатлило със своята доброта и интелигентност, че й се приискало да го целуне и да му даде една кесия с пари. Но като се навела да го прегърне, забелязала на вратлето му златното синджирче.

• Гледай ти! – възкликнала тя. – Това бедно дете, дето няма дрехи на гърба си носи златна верижка!

         Дамата дръпнала синджирчето да го разгледа  и видяла скъпоценният камък.

• Златната верижка и рубинът на нашето синче! – извикала тя.

При този вик дотърчал и съпругът й.

• Да, това наистина е синджирчето, което носеше мъничкият Франц, когато го отвлякоха- казал той и се обърнал към ковача: - Кое е това дете?

Бедният човек пребледнял и отговорил с треперещ глас:

• Моля заповядайте в скромната ми къщурка, която се намира ей тук, до сами пътя. Там ще ви разкажа всичко за нашия скъп  Добредошъл.

Знатните пътници последвали Лука. Когато влезли в дома му, Гретхен разказала подробно как и къде е намерила бебето.
Щом свършила, гостенката притиснала детето в прегръдките си и извикала:

• Това е нашият син, това е нашият малък Франц! О, сега разбирам защо, когато го видях, толкова много се развълнувах и не можах да се сдържа да не го целуна!

         Тогава съпругът й разказал как преди години раждането на синчето му объркало плановете на неговия племенник – лош и много амбициозен човек, - който се надявал да наследи цялото му богатство. Един ден, докато бавачката разхождала бебето край реката, група бандити, наети от племенника му , я нападнали, убили добрата жена и отвлекли детето. Двамата с жена му  го търсили къде ли не, но така и не го открили.  Ала сега най-после Провидението им помогнало да го намерят.
          В знак на благодарност, задето са спасили и отгледали сина им, двамата щастливи родители поканили Лука и Гретхен да живеят с тях в огромния им замък. Така добротата на ковача и жена му била стократно възнаградена.