ХИТРИЯТ РАТАЙ ТОЛСВЕ

​Някога, много отдавна при един богаташ работел ратай на име Толсве. Той бил много хитър и умен.
Цяла година с пот на челото се трудели ратаите за богаташа, а щом дойдела зима, оставали с празни ръце. Ето защо Толсве решил да да­де добър урок на алчния си господар.
Веднъж господарят тръгнал за Сеул — да се явява на изпит за длъжност. Взел със себе си и Толсве, та да има слуга за из път.
Богаташът яздел магаре, а Толсве вървял пеша. По едно време пътниците и магарето съвсем капнали от жегата. Господарят казал на ратая:

• Толсве, допи ми се нещо студено. Виждаш ли гостилницата ей там? Я отърчи и ми донеси паничка кукс с изстуден бульон.

Затичал се Толсве, купил паничка кукс и докато я носел, си мис­лел:
„Този алчен дядка ще излапа сам цялата паничка.“
Щом стигнал до дървото, под чиято сянка се бил разположил гос­подарят му, Толсве бръкнал с пръст в паничката, сякаш търсел нещо. Видял това богаташът и се разкрещял:

• Как смееш да бъркаш в моя кукс с мръсния си пръст?
• В паничката е паднала муха, не мога и не мога да я извадя! — обяснил Толсве.

Освирепял богаташът, здравата зашлевил Толсве и креснал:

• Я сядай тук да наглеждаш магарето вместо мене! Аз ще ида да си взема кукс! Хем да не се разсейваш! Сеул е близо, тук обикалят как­ви ли не бандити, човек трябва много да внимава: в очите ти ще бръкнат и няма да забележиш! Здраво дръж юздата и не зяпай насам- натам, че да не останем без магаре!

Тръгнал господарят към гостилницата, а Толсве гледа из полето селяните работят и в най-големия пек. Дожаляло му за тези сиромаси. Извикал един старец и му казал:

• Чуй какво ще ти кажа, дядо. Отрежи тези поводи и вземи ма­гарето и товара. В денковете има храна и няколко топчета коприна. Раздай всичко на сиромасите.

Старецът отвел магарето, а Толсве останал със затворени очи, с от рязаното парче юзда в ръката.
По едно време господарят се върнал.

• Ей, какво дремеш бе! Къде се дяна магарето.
• Нали ми казахте, че разбойниците може да ме нападнат и да

ми избодат очите, затова ги затворих.
Богаташът станал морав от гняв, видял се в чудо какво да прави.

• Ах ти, глупак с глупаците! Сваляй бърже ризата, креснал на

Толсве. После написал нещо на нея. — А сега се махай право вкъ­щи, да не съм те видял повече!                                                                               .
Тръгнал си Толсве за вкъщи, но му се дощяло да разбере какво е написал господарят на ризата му. Спрял някакъв човек и го помолил да му прочете йероглифите. Човекът поклатил глава.

• Лоша работа, клетнико, искат да те убият.
• Да ме убият ли? — уплашил се Толсве.

—        Това пише на ризата ти: Щом този негодник Толсве се прибе­ре, убийте го веднага!
Уплашил се Толсве, но после се сетил какво трябва да направи. На­мигнал на непознатия и му прошепнал нещо на ухото. Човекът из­бухнал в смях и написал с четчица на гърба на Толсве следното.
Толсве има ум в главата и е послушен момък. Много съм му задължен. Ако имам късмет в Сеул и взема изпита успешно, смятайте, че съм постигнал това само благодарение на на­шия кадърен Толсве. Искам да го приема в нашето семейство, ето защо заповядвам да го ожените за нашата по-малка дъ­щеря, да му дадете най-хубавата нива от нашето имение и да му построите нова къща.
Вашият любящ баща
— Значи трябва да омъжим дъщеря си за ратай — тежко въздъх­нала жената на господаря.
Синът й също бил отчаян, но какво да се прави — нали баща му заповядвал.
Така  ратаят отведнъж получил за жена красивата дъщеря на богаташа, хубава земя, че и нова къща с керемиден покрив.
Минали пет месеца, господарят се прибрал. Щом научил, че Толсве успял да се ожени за дъщеря му, изпаднал в бяс — наредил да натикат ратая в един чувал и да го хвърлят в морето.
Повлекли слугите чувала с Толсве към морето. По пътя огладнели. Оставили чувала под едно дърво и отишли в близката гостилница.
Точно тогава сиромасите се връщали от полето. Забелязали чува­ла под дървото.
—  Какво ли е това? Защо ли чувалът мърда? Я да видим.
А Толсве се развикал:
— Спасете ме, добри хора, развържете ме!
Селяните мигом развързали чувала. Толсве излязъл, благодарил им, разказал им какво се е случило. Сиромасите помогнали на Толсве да се скрие, а вместо него напъхали в чувала голямо прасе.
Върнали се слугите на богаташа, нищо не забелязали. Отново по­мъкнали чувала към морето и го хвърлили — мислели си, че най-сетне са се разправили с Толсве.
Да, но само след два месеца ратаят се появил изневиделица — жив и здрав. Отишъл при богаташа, ниско му се поклонил и казал:
След като ме хвърлихте в морето, аз попаднах в двореца на мор­ския цар Дракон. Е, това се казва райски живот! Исках да остана там завинаги, но постоянно ме измъчваха мисли за вас, за вашите благо­деяния, уважаеми господарю. Разказах за вас на Дракона. Той ме пра­ти при вас, иска да ви възнагради за добрините ви. Кани ви на гости, приготвил е скъпи подаръци за вас. Поиска да вземете със себе си са­мо един воденичен камък.
Зарадвал се алчният богаташ, начаса се застягал да върви, да си взе­ме скъпите подаръци. Завързал за кръста си един тежък воденичен ка­мък и скок в морето — и в същия миг потънал и се удавил.
А Толсве се върнал с жена си в селото и заживял щастливо.