ДОБРИЯТ КХАМПХА

​Случило се така, че Кхампха останал кръгъл сирак. Живеел със ста­рата си баба в порутена колиба в покрайнините на планинско село. Били много бедни, но Кхампха не роптаел срещу съдбата и се стараел да се труди усърдно. От ранна сутрин до мръкнало сечел дърва и из­гарял пънове, подготвял земята за оран.
Веднъж бабата казала на момъка.

• Кхампха, добре ще е да наловиш малко риба. Иди на потока и заложи кош. В този сезон в потока има страшно много риба.
• Добре — отвърнал момъкът и веднага се захванал да плете кош.

Кошът станал голям-преголям. Кхампха отишъл при потока и го заложил. На сутринта отишъл да провери, но кошът се оказал празен, а наоколо по брега Кхампха забелязал следи от различни животни.
Това се повтаряло всяка сутрин. Натъжил се Кхампха и разказал всичко на баба си. Старицата изслушала внука си и го посъветвала да приготви клопка и да хване горските зверове — разбира се, те кра­дели рибата от коша.
Кхампха последвал съвета на баба си, направил това, което тя му казала. На другата сутрин отишъл при потока и гледа — в клопката се хванала лисица. Кхампха приближил до лисицата, а тя изведнъж горчиво се разплакала.

• Пусни ме на свобода, Кхампха! — замолила го. — Някой ден може да ти потрябвам. Само ме повикай, веднага ще дотичам.

Момъкът съжалил лисицата и я пуснал. Лисицата застанала на зад­ни лапи, а предните притиснала до гърдите си и дълго-дълго му се кла­няла, а после избягала в гората.
Кхампха отново заложил коша и приготвил клопка. Този път в клопката се хванал тигър. Видял той момъка, ниско свел глава и се замолил:
Не ме погубвай, Кхампха! По-добре ме пусни на свобода, някой ден може да ти потрябвам. Само ме повикай, веднага ще дотичам.
Съжалил Кхампха тигъра и го пуснал. Тигърът се поклонил, близ­нал нозете на момъка в знак на благодарност, радостно изръмжал и хукнал към гората.
На другия ден Кхампха отново отишъл при потока — да види хва­нала ли се е риба в коша. Гледа — в клопката му се хванал носорог. Кхампха вече се канел да накаже носорога, но той го помолил:

• Не ме погубвай, някой ден може да ти потрябвам.

Добрият момък пуснал и носорога.
С това не се свършило: на другия ден в дълбоката яма паднал ог­ромен слон. И той помолил за пощада и подарил на момъка един от своите бивни. След това в заложената мрежа се оплел добрият горски дух на име Пхи Ной. Момъкът пуснал и него. После в клопката се хва­нала огромна змия — Кхампха съжалил и змията.
Оттогава нататък никой не закачал коша на Кхампха и той започ­нал всеки ден да носи вкъщи пълна кошница с риба. Най-едрата и вкусна риба момъкът сварявал специално за баба си. Слагал пред ста­рицата димящото котле, а тя все го отбутвала:

• Вече съм стара, внучето ми, не ми трябва много храна. А ти си млад, трябва добре да се храниш, тогава ще станеш сръчен и як мъж, ще имаш сили да разореш всеки планински склон.

Веднъж бабата и внукът цял ден секли дървета в гората, прибра­ли се вкъщи чак привечер. Влезли и замрели от изненада: всичко на­около било чисто разтребено, била сготвена вкусна гозба. До този ден никой никога не се бил отоивал в тяхната сиромашка колиба. Помис­лила малко бабата и казала:

• Види се, от небето са ни пратили помощничка, да украси бед­няшкия ни живот!

На другия ден бабата и внукът се престорили, че тръгват за поле­то, но бързо се върнали, скрили се край къщата и започнали да наб­людават. По пладне от слонския бивен излязла прекрасна фея и ста­рата колиба веднага светнала от нейното сияние.
Кхампха се прокраднал незабелязано в колибата, грабнал бивена и го строшил на малки парченца: момъкът искал прекрасната фея за­винаги да остане в дома му и да стане негова жена. Само че, рекъл си, не съм много красив, пък и колибата е твърде сиромашка-           едва ли Слоновата кост ще се съгласи да живее тук.
— Прекрасна фейо — тъжно продумал момъкът, — знам, че сме прекадено бедни, затова не се решавам да ти кажа: остани с нас, нека станем съпруг и съпруга.
Но феята Слонова кост радостно се усмихнала в отговор:
— Не тъгувай, добри ми Кхампха. Дошла съм в твоята колиба, за да стана твоя съпруга и помощничка. Не се тревожи, че домът ти е беден, а и ти не си красавец. Затова пък сърцето ти е добро.
Зарадвал се Кхампха, благодарил на прекрасната фея Слонова кост за добрите думи и двамата започнали да обработват заедно планин­ската нива — в дома им се заселили съгласието и щастието.
Веднъж из онези краища се появил важен царски велможа. Видял той феята Слонова кост и останал толкова изумен от нейната красота, че се притеснил: „Ами че тя е по-красива от самата царица!
Върнал се велможата в столицата, застанал пред царя и веднага му казал, че съпругата на един сиромах засенчва с красотата си са­мата царица. Царят наредил да предадат на Кхампха неговия височайши указ: незабавно да доведе в двореца красивата си съпруга.
Момъкът се ядосал:
—  Няма ли си Негово величество царица? Откъде-накъде аз трябва да се разделям с жена си?
Придворните се уплашили да не би тези дръзки думи да стигнат до ушите на обикновените хора и посъветвали царя да постигне свое­то не със сила а с хитрост, инак ще се изложи пред целия свят.
Царят намерил доста здрав разум в думите на придворните и из­мислил една хитрост. Спомнил си, че имал един много злобен и силен петел. Този петел не познавал поражение в боевете с други петли. И ето че царят наредил да извикат момъка и му казал:

• Донеси тук своя петел, нищожни, нека се сбият с моя. Ако моят петел победи твоя, ще трябва да се разделиш с жена си. Разбра ли?

Кхампха се прибрал натъжен вкъщи, разказал всичко на жена си. Прекрасната фея Слонова кост гальовно хванала мъжа си за ръката.

• Ти веднъж ми разказа как си пуснал на свобода много различ­ни горски зверове, а те са ти обещали, ако трябва, да ти се притекат на помощ. Иди в гората и повикай лисицата, помоли я да ти помогне.

Зарадвал се Кхампха, отишъл в гората и разказал на лисицата за нещастието си. Тя се засмяла:
Е, никой не може по-добре от мен да се разправя с кокошки и петли. Само да ми ги дадат, ще видя сметката не само на царския пе- тел, но и на петела на самия Небесен владетел. Щом стигнем пред пор­тите на царския дворец, веднага ще се превърна в петел. Тогава ти ще ме вземеш на ръце и ще кажеш, че твоят петел е готов да се бие с царския.
Зарадвал се Кхампха, яхнал лисицата и скоро двамата се озовали пред стените на двореца. Лисицата се превърнала в петел със здрав клюн и остри шпори. Кхампха вдигнал петела на ръце и го понесъл към двореца. Щом чул, че момъкът е дошъл, царят злорадо се закикотил: ни най-малко не се съмнявал, че царският петел ще бъде побе­дител. Ала той успял да направи само една крачка, когато петелът на Кхампха го връхлетял като ураган и клетникът издъхнал. Като видял това, царят здравата се разгневил.

• Утре ще доведеш тук бика си — наредил на Кхампха, — да се бие с моя. Ако моят бик победи твоя, ще трябва да се разделиш с же­на си. Разбра ли?

Върнал се момъкът вкъщи и разказал всичко на Слоновата кост, а тя го посъветвала:

• Иди в гората и извикай тигъра, той непременно ще ти помогне.

Кхампха отишъл в гората и извикал тигъра. Той дотичал веднага и момъкът му разказал за неволите си.

• Не е страшно — отговорил тигърът, — аз повалям с един удар дори горския бик, а пък с царския ще бъде съвсем лесно. Яхни ме, за миг ще стигнем до портите на царския дворец. Там ще се превърна в бик, а ти ще ме заведеш при царя, той ни чака с нетърпение.

Кхампха постъпил така, както му казал тигърът.
Царял го посрещнал уж радушно — бил сигурен, че сега непремен­но ще спечели победата.
Бикът на царя бил могъщ и свиреп, рогата му били от остри по- остри! Засилил се бикът на Кхампха, втурнал се към царския — и той паднал мъртъв.
Още повече от преди се разгневил царят и веднага измислил нова хитрост.

• Утре доведи тук слон, да си премери силите с моя — казал. — Ако моят слон надвие твоя, ще трябва да се разделиш с жена си. Раз­бра ли?

Прибрал се Кхампха, разказал всичко на жена си. Тя го посъветва­ла да намери в гората носорога. Кхампха отишъл в гората, повикал но­сорога и му разказал злочестините си. Носорогът се превърнал в огро­мен слон, нахвърлил се върху царския слон — онзи рухнал на земята.
Окончателно се вбесил царят и измислил нова хитрост. Този път поискал да проверят кой по-изкусно управлява лодка: Кхампха или царските войници? Уплашил се Кхампха, попитал жена си какво да прави. Прекрасната фея Слонова кост му казала:

• Иди да повикаш змията, може пък тя да ти помогне.

Кхампха отново отишъл в гората, намерил змията, разказал й па­тилата си. Змията веднага се съгласила да му помогне: ще се пре­върне в лодка за Кхампха и мигом ще изпревари царските гребци.
Така и станало. Царят освирепял, когато лодката на Кхампха се откъснала напред, затропал с крака и безумно се разкрещял. От този крясък покривът на покоите рухнал върху главена м ка дошъл краят му.
Зарадвал се Кхампха: сега никой не можел да му отнеме любимата жена — и спокоен си тръгнал за вкъщи. Ала рано било да се радва . След смъртта си злобният цар се превърнал в злия горски дух Хай. Решил да не отстъпва и да си отмъсти на Кхампха, да му отнеме красивата жена. Събрал по-дребните зли духове и им наредил на вся­ка цена да му доведат душата на прекрасната фея Слонова кост. Наредил на един от злите духове да се превърне в отровна змия и да пропълзи в котлето, в което феята Слонова кост готви гозбите си. Щом тя пипне котлето, змията да я ухапе. Феята ще умре от змииското ухапване и змията ще завладее душата й.
Добрият горски дух Пхи Ной, когото Кхампха някога съжалил, научил за коварните кроежи на Пхи Хай и навреме подшушнал на пре­красната фея:

•  Преди да започнеш да готвиш, плисни в котлето вряла вода.

Послушала го феята Слонова кост, плиснала в котлето вряла вода и попарила змията, която се била притаила там. Тя веднага издъхнала.
Ала Пхи Хай не мирясал: придумал бухала да отвлече прекрасна­та фея.     ,
Бухалът долетял при дома на Кхампха и така заграчил, че феята Слонова кост потреперила от ужас и паднала мъртва.
Заплакал Кхампха с горчиви сълзи. А после, нали нямало какво да прави, се наканил да погребе тялото на любимата си съпруга.

•  Не бързай — чул той тогава гласа на добрия Пхи Ной, — оста­ви всичко, както си е, аз ще намеря начин да ти помогна.

Кхампха послушал Пхи Ной и полегнал да си почине, защото вече бил останал без сили от мъка. А точно тогава долетял бухалът ис­кал вече да отнесе душата на прекрасната фея.
— Ей, бухльо! — извикал го добрият дух Пхи Ной. — Пхи Хай ме помоли да ти помогна. Вземай по-бързо душата на прекрасната фея и влез с нея в тази кошница. Мигом ще ви отнеса при Пхи Хай.
Глупавият бухал наистина влязъл в кошницата.

•  Не е много трудна работа да погубиш някого — поклатил глава

Пхи Ной. — Къде-къде по-трудно е да го възкресиш. Ще можеш ли, бухльо, да съживиш прекрасната фея?
Бухалът облещил кръглите си очи, запляскал с крила, източил къ­сия си врат и заграчил провлечено. Бездиханната фея веднага ожи­вяла. Пхи Ной стиснал бухала за гърлото и му заповядал:

• Признай си как вашето бухалско племе изпраща смърт на хората!

Бухалът разтворил клюна си и се напънал да изграчи:

• Ау...ау... ау... ъ-ъ... оу!

Пхи Ной взел един нож и скъсил езика на бухала. Оттогава бухалите вече не всяват смъртен страх сред хората с ужасните си крясъци.
Научил злият дух Пхи Хай, че пак не е сполучил, и от злоба се гът- този път вече завинаги. И така дошъл краят на лошия цар.
Велможите решили да изберат за цар Кхампха — всички знаели какво добро сърце имал той. Отишли в дома му, яхнали слонове.
Кхампха излязъл да ги посрещне и казал:

• Човек не може да бъде цар, без да измъчва добрите хора. Не ми тряова царски трон!

Чули велможите мъдрите думи на Кхампха, смъкнали богатите си одежди и се разотишли по домовете си. А столицата така си и остана­ла оез цар. Тогава вече хората заживели в мир и съгласие, за всичко си помагали.