Живял нявга един цар — ерген, неженен. На служба при него бил стрелец на име Андрей.
Един ден Андрей-стрелецът отишъл на лов. От сутринта до вечерта обикалял ли, обикалял из гората, но щастието не му се усмихнало не попаднал на дивеч. Свечерявало се, тръгнал да се прибира, огорчен. Гледа- кацнала на едно дърво гургулица. „А- рекъл си, - поне нея ще убия.“ Стрелял, ранил я - гургулицата тупнала от дървото на влажната земя. Вдигнал я Андрей, понечил да й откъсне главата и да я мушне в торбата А тя му заговорила с човешки глас:
Не след дълго гургулицата свряла главица под крилцето си и задрямала. Андрей си спомнил думите й и силно я ударил с дясната си ръка. Гургулицата тупнала на земята и се превърнала в приказнокрасива девойка, в царкиня Маря. Казала царкиня Маря на стрелеца: — Може да ме вземеш, гледай и да ме задържиш — ожени се за меш Ще ти бъда вярна и весела жена. Така се спогодили. Андрей-стрелецът се оженил за царкиня Маря и заживял с младата си невеста в радост и щастие. Ала службата си не забравял: всяка сутрин още в тъмни зори отивал в гората, убивал дивеч и го носел в царската кухня. След като поживели така известно време, царкиня Маря му казала:
На сутринта царкиня Маря дала килима на мъжа си:
Дотърчал при него един търговец:
Мислил, мислил търговецът — не може да оцени килима. Дотърчал втори, трети, четвърти... Събрала се огромна тълпа търговци, гледат килима, възхищават се, а да го оценят не могат. В туй време през пазара минавал царският съветник и решил да види за какво умуват-мъдруват търговците. Слязъл от каретата, промъкнал се с мъка през тълпата и ги запитал:
Погледнал царят — на килима цялото му царство се вижда като на длан. Направо ахнал.
Качил се пак в каретата и се отправил към покрайнините на царството, намерил къщата на Андрей-стрелеца, почукал на вратата. Царкиня Маря му отворила. Царският съветник прекрачил с единия си крак прага, а другия не можал да помръдне, вързал му се езикът, забравил за какво е дошъл — пред него стояла такава красавица, очите си не можеш откъсна от нея. Царкиня Маря чакала, чакала да отвори уста, па го изтикала и затворила вратата. Щом се опомнил, неохотно се помъкнал към къщи. И от този ден нататък с нищо не можел да утеши мъката си — все за жената на стрелеца мислел. Забелязал това царят, заразпитвал го каква мъка го мъчи. Съветникът му отвърнал:
Царкиня Маря чакала, чакала да отвори уста, па изтикала царя и затворила вратата. Заглождила го любовна мъка. „Защо — мислел си — да ходя ерген, неженен? Да взема да се оженя за тая красавица! За царица е родена тя, а не за жена на стрелец.“ Върнал се царят в двореца и замислил коварен план — да отнеме жената на жив мъж. Повикал съветника и му казал:
До масата му приближил един от постоянните посетители на кръчмата с изпокъсан кафтан:
Оня му рекъл:
Царкиня Маря рекла:
И двамата тръгнали на път. Андрей хвърлил пръстена — пръстенът се търкаля, Андрей го следва през поля и блата, реки и езера, а подир Андрей се тътри царският съветник. Уморят ли се, хапнат сухари — и отново на път. Вървели каквото вървели, стигнали до гъста, непроходима гора, спуснали се в дълбок дол и тук пръстенът спрял. Андрей и царският съветник седнали да хапнат сухари. По едно време гледат: край тях преминава голяма кола с дърва, впрегната с престарелия цар, а двама дяволи шибат царя с тояги — единият от дясната страна, другият — от лявата. Андрей пошепнал:
Андрей почнал да разпитва стария цар за неговото житие- битие.
Пристигнали в своето царство, явили се в двореца. Като видял стрелеца, царят гневно се нахвърлил срещу него.
— Има за какво да си угрижен! — рекла царкиня Маря. — Това нищо не е, дребна работа, трудното е занапред. Лягай да спиш, утрото е по-мъдро от вечерта. Легнал си Андрей, а царкиня Маря отишла в ковачницата и поръчала на ковачите да изковат три железни калпака, клещи и три пръта. единият железен, другият меден, третият оловен. На сутринта царкиня Маря събудила Андрей:
Много ли, малко ли време минало — Андрей-стрелецът стигнал от деветата земя в десетата. След три версти го налегнала дрямка. Тогава нахлупил трите железни калпака на главата си, замятал ръце и крака — върви, а тук-там се и търкаля. Както и да е — преборил се с дрямката и се озовал до висок стълб. Котаракът Нани-на видял Андрей, заръмжал, зафучал и скочил от стълба върху главата му — счупил единия калпак, втория, понечил да счупи и третия. Тогава Андрей-стрелецът го хванал с клещите, смъкнал го на земята и взел да го налага с прътовете. Първо го удрял с железния прът; счупил железния, почнал да го шиба с медния, а като счупил и медния, заудрял го с оловния. Оловният прът се огъва, не се чупи, увива се около гръбнака. Андрей удря, а котаракът Нани-на му разказва приказки за попове и дякони, за попови щерки. Андрей не го слуша, удря ли, удря с пръта. Не издържал повече Нани-на, видял, че не ще може да го омагьоса и се примолил:
Царят се уплашил:
Царкиня Маря ги пита:
Рано сутринта царкиня Маря приготвила Андрей за път, дала му кълбо прежда и везано пешкирче. ~
Минало много време. Андрей прекосил безброй царства и земи. Кълбото се търкаля, конецът се точи. Изтъняло то, станало колкото кокоша глава, толкова изтъняло, че не се виждало на пътя. Стигнал до една гора и гледа — къщичка на Баба Яга.
Пита го Баба Яга:
Бабо жабо, жива ли си?
Андрей слязъл от коня, а жабата му рекла:
Като тръгнеш по тая пътечка, момко, ще видиш нещо като къща, влез вътре и се скрий зад печката. Там ще видиш това не знам какво. Андрей тръгнал по пътечката и гледа: нещо като стара къща, оградена със стобор, без прозорци, без стълба. Влязъл той вътре, скрил се зад печката. Не след дълго из гората се разнесъл гръм и тропот, в къщата влязъл Педя човек — лакът брада, че като креснал:
Излапал бика до последната костица, изпил цялото буренце бира.
Андрей седнал на масата и приканил:
Андрей помолил:
Тогава той благодарил на жабата и поел своя път към своето царство. Върви, върви, па току се обърне:
Вторият търговец извадил изпод полите си брадва, обърнал я с тъпата страна нагоре — и тя сама почнала да сече и дялка: кюта-пата- ето ти готов кораб; кюта-пата — още един кораб. С платна, с топове, с храбри моряци. Корабите плават, топовете гърмят, храбрите моряци чакат заповед. Обърнал брадвата с тъпото надолу — корабите изчезнали, сякаш никога не ги е имало. Третият търговец извадил от джоба си свирка, засвирил — появила се войска: и конница, и пехота — с пушки, с топове. Войската върви, музиката гърми, развяват се знамена, конниците препускат, чакат заповед. Търговецът засвирил с другата страна на свирката — и всичко изчезнало. Казва им Андрей-стрелецът:
И търговците-корабовладелци дали на Андрей тоягата, брадвата и свирката и подвикнали:
А стрелецът седи сам в палата, тъжен и мрачен. „Ех- мисли си, - къде ли е сега моят верен слуга, сватът Наум?“
А търговците се събудили и пожелали да си пийнат за изтрезнява- не:
Потъгували търговците-корабовладелци: „Ех, измами ни този лош човек!“, но нямало как, вдигнали платна и отплавали, накъдето били тръгнали. А Андрей-стрелецът долетял в родната си страна, спуснал се до своята къщица и гледа: няма я къщата, стърчи само една обгоряла тръба. Мъка свила сърцето му, излязъл от града към синьото море, на пусто място. Седнал там. Току изведнъж долетяла сива гургулица, тупнала на земята и се превърнала в неговата млада жена, в царкиня Маря. Прегърнали се, поздравили се, взели да се питат-разпитват. Царкиня Маря разказала:
Влезли Андрей-стрелецът и царкиня Маря в двореца, седнали до прозореца — приказват си, любуват се един на друг. Живеят така в радост и щастие ден, два, три. А в туй време царят тръгнал на лов към синьото море и гледа — на празното място се издига дворец.
Видял Андрей, че настъпва силна войска, грабнал брадвата, обърнал я с тъпото нагоре. Кюта-пата — ето ти в морето един кораб, кюта- пата — още един кораб. Сто пъти ударил, сто кораба заплавали по синьото море. Извадил свирката, засвирил — появила се войска: и конница, и пехота, с топове и знамена. Началниците чакат заповед. Андрей заповядал да почнат сражение. Гръмнала музика, задумкали барабани, полковете потеглили Пехотата поваля царските войници, конницата препуска, взема пленници. А топовете от корабите гърмят по престолния град. Видял царят, че войската му се впуска в бяг, лично се втурнал да я спре. Тогава Андрей извадил тоягата:
Така свършило сражението.От към града заприиждал народ и замолил Андрей-стрелеца да поеме в свои ръце цялото царство. Андрей се съгласил. Устроил голям пир и заедно с царкиня Маря управлявал това царство до дълбоки старини. |