Имало едно време един човек, чиято жена умряла и той останал сам с двамата си сина. Този човек си изкарвал хляба, като залагал бамбукови кошове, ловял в тях риба и я продавал на пазара.
Когато отивал в гората да сече бамбук и да плете кошове, той винаги вземал със себе си по-големия си син, а по-малкия оставял да наглежда къщата. На по-малкия син много му се искало да разбере как баща му плете кошовете. Затова веднъж помолил баща си да отиде с него в гората. Бащата се съгласил и тръгнали тримата. Отишли те в гората, бащата започнал да избира подходящ бамбук, да го сече, да сцепва стъблата и да майстори кошовете. Колкото и да бил ходил с баща си големият син, на нищо не се научил, все си мислел за обяда. А малкият имал съвсем друг характер: усърдно попивал от сръчността на баща си, гледал с четири очи — и какъв бамбук избира баща му, и как го отсича, и как го нацепва, и как плете коша, как после го залага, как го изважда и как пържи рибата — всичко се стараел да запомни. Минало много време. Бащата се разболял и умрял. Двамата братя останали кръгли сираци, нямало кой да се погрижи за тях. Съвсем осиромашали. Тогава малкият брат казал на батко си:
— О, за това не се тревожи. Всичко съм запомнил. Няма да бъдем принудени да просим и да се кланяме на богаташите. Няма да бъдем принудени да се унижаваме! Тате ни остави най-важното - ножа за сечене на бамбук. Все ще си изкарваме хляба, а повече не ни и трябва. Не се оклюмвай! — Добре тогава, да опитаме... На малкия брат нищо не можело да му се опре. Братята заживели добре. Майсторели кошове, ловели риба. Част от улова продавали и купували ориз и сол. у Веднъж малкият брат се замислил: „Баща ни умееше само да лови риба. А защо да не ловим и животни? Нали в гората се въдят и диви прасета, и елени, и кошути.“ И казал на по-големия си брат: — Защо не се захванем с лов? Ще уловим диво прасе или елен и ще имаме колкото си искаме месо. Съгласил се по-големият брат. Разбрал, че по-малкият е усвоил и бащиния занаят, а и умът му сече. Решили да отидат по-надълбоко в гората, където имало повече животни. Вървели, вървели през гората, стигнали много надалече. И тогава големият брат ожаднял и казал:
Ето че се задал огромен глиган. Кръстосвал си гората най-спокойно. Подушил рибата, втурнал се към нея и се хванал в капана. Мятал се, мятал звярът, но не могъл да се измъкне. Братята го извадили и започнали да готвят обяда. Едва тогава забелязали, че кремъкът съвсем се е похабил. По-големият брат се оклюмал. Но малкият не бил забравил как постъпвал в такива случаи баща им. Намерил две сухи бамбукови трески, започнал да ги трие една в друга и огънят пламнал. Опекли си месо и хубаво похапнали. Дълго живели братята в гората, нищо не им липсвало. Около жилището им обикаляли и диви свине, и елени, и кошути, и диви слонове. Веднъж по-малкият брат видял огромен слон без бивни и казал на брат си:
През нощта слонът вървял по пътя и си мислел гордо:
Братята слезли от своето дърво, заклали слона и го нарязали, запалили огън, започнали да пекат прясното месо. Вкусната миризма се разнесла из цялата гора и погъделичкала ноздрите на царя на яковете.
„Охо, прекрасно! — помислил си якът. — Днес определено ми върни. Има не само обяд, но и гарнитура. Но с какво да започна? Докато изям слона, момчетата ще избягат. Изям ли момчетата с какво ще си освежа устата след печеното? Я по-добре първо да изям слона. Момчетата няма къде да избягат.“ Подскочил якът към огъня и заръмжал:
че пред него е застанал як. Точно такъв му го били описвали старците: великан над великаните, от пастта му стърчат огромни зъбища, с които страшилището разкъсва хората на парчета! Момчето онемяло от страх А по-малкият брат си помислил: „Откъде ли се взе това странно същество? Огромен дангалак с големи и бели зъби като лъсната лопата очите му от злобни по-злобни, като на бухал, лицето му на буци, като жабешко, туловището му като на крокодил, гласът му дрезгав и гръмлив, с гъсти мустаци и брада като на дявол. Охо, ще видиш ти! Добро не те чака! Само да си посмял да изядеш нашия слон. Момчетата се поотдалечили и се загледали как якът лапа слонското месо. По-малкият брат много се ядосал, но не проронил и дума. Вече бил намислил как да накаже неканения гост. А през това време якът доял слона, взел да се облизва и изръмжал:
— Вие си яжте, а как се ловят слонове не е ваша работа, нямате достатъчно ум за това! — Как смееш да ме нагрубяваш! Ей сега ще те излапам до шушка! И очите на яка блеснали заканително. По-малкият брат се престорил на уплашен и покорно изрекъл:
Проврял глава през дупката и влязъл в капана. Капанът го стиснал, омотал го с тънките) си здрави лиани. Изревал якът от болка и гняв, замятал се, опитал да се измъкне, но видял, че със сила няма да успее. Убедил се якът, че капанът е направен наистина прекрасно: може да удържи не само слон, но дори и могъщ як. Тогава захленчил:
да му повярва:
— О, повелителю мой, не е трудно да стигнеш до моето царство. Само ме пуснете. По целия път до царството ще поставя знаци, по тях ще го намерите много лесно.
А когато се прибрал в двореца си, якът събрал всички свои главни сановници, стражите на седемте дворцови порти и им казал:
През това време братята вече приближавали към царството на яковете. Посрещнала ги многобройната царска стража. По-големият брат, като я видял, изгубил ума и дума от страх. А по-малкият, за да го окуражи, постоянно му повтарял:
Братята влезли в двореца, стигнали до царската спалня, откъдето се чувало гръмовното хъркане, гледат: царят на яковете спи на разкошно ложе. А край ложето, подвили крака, седят слугините: сто слугини отляво, сто слугини отдясно. Щом видял толкова много якове, по- големият брат пак се разтреперал от страх. А по-малкият извикал: — Ей, як, ставай! Вече сме тук! Скочил якът, видял момчетата, които го победили, и им се поклонил доземи. После извикал на слугините да разпратят вестители, които да извикат в двореца всички сановници, всички министри, всички учени, всички поети. Когато всички се събрали, царят на яковете обявил:
Когато пораснали, момчетата се оженили за красивите дъщери на стария цар на яковете и дълго живели задружно и мирно. |