В незапомнени времена в подножието на Хималаите имало една приказна страна. Там живеели странни същества — кейнари, полуптици-полухора. Царят управлявал в прекрасния град Суванакон — Златния град, и имал седем дъщери-принцеси, коя от коя по-красиви, ала най-малката дъщеря, на име Манора, засенчвала всички с красотата си. Всеки месец по пълнолуние седемте сестри политали с приятелките си към едно далечно горско езеро. Там те хвърляли перата си и се превръщали в красиви девойки. Цяла нощ лудували по брега, къпели се в прозрачната вода, танцували. И никой от хората не бил виждал вълшебното хоро на кейнарите.
А това горско езеро се било простряло в страната Понкала, където управлявал могъщ цар и живеел изкусният ловец Бун, който разбирал езика на птиците и животните. Същата година, месец и ден, когато в Суванакон се родила седмата дъщеря на царя на кейнарите — Манора, в царския дворец в Понкала се появило на бял свят момче; това бил принцът, когото нарекли Сутон. Когато пораснал, Сутон обикнал разходките из гората и често стигал до брега на далечното езеро, пълно с прозрачна вода. Сприятелил се със стария мъдър ловец Бун и той започнал да учи момъка на езика на горските обитатели. Веднъж Сутон се изгубил в гората, уморил се и решил да пренощува на брега на горското езеро. Покатерил се на едно старо дърво и заспал. Събудили го нежни момински гласове, които пеели наоколо. Сутон надникнал през клоните и видял, че досами водата лежат бляскави пера, а на брега танцуват чудни девойки. Всичките били ослепителнокрасиви, ала една от тях нямала равна на себе си. Принцът я гледал със затаен дъх и не можел да откъсне очи от нея. Ала ето че започнало да се разсъмва. Танцуващите девойки наметнали на раменете си разноцветните пера, разперили крила и литнали в небето. Принцът потъркал очи — наоколо нямало никого. Когато се върнал в столицата, Сутон разказал на приятеля си, ловеца Бун, какво видял.
През първата нощ от пълнолунието той казал на ловеца да вземе по-здраво въже и да го последва при горското езеро. Двамата се скрили в храстите на брега и зачакали. В полунощ се чул шум от криле и ятото странни птици накацали на брега. Те бързо хвърлили блестящите си пера и затанцували по пясъка. Луната светела ярко и Сутон не откъсвал очи от Манора. Когато в своя танц тя се приближила до него, той метнал на раменете й примката от здраво ловджийско въже. Изпищяла Манора, замятала се, но Сутон здраво пристегнал възела. Сестрите и приятелките на Манора се уплашили, бързо прибрали перата си и се издигнали над езерото.
Много тъгувала Манора, плачела и страдала, когато си припомняла за сестрите си и родния си град Суванакон. Принц Сутон нежно я утешавал и й се кълнял в любовта си. Скоро тъгата й отминала, принцесата се успокоила и обикнала своя похитител. Царят-баща дал съгласието си синът му да се ожени за красивата Манора и вдигнал голямо празненство в столицата. Ала не траяло дълго щастието на влюбените. Съседният владетел обявил война на Понкала. Принц Сутон, начело на голяма войска, тръгнал в поход срещу врага. Трябвало да се раздели с Манора. Горчиво било това сбогуване. Манора не искала да пусне принца на война, сякаш предчувствала нещастието. А то не закъсняло. В двореца на царя на Понкала живеел известен астролог, той съставял хороскопи, предсказвал съдбата и давал съвети на самия цар. Лош и хитър човек бил този астролог. Още от първия ден намразил Манора. И ето каква била причината. Астрологът тайно кроял планове да омъжи за Сутон дъщеря си, грозна и гърбава мома. Да, но принцът не и обръщал никакво внимание! А пък след като се оженил за красивата Манора, дъщерята на астролога сякаш изобщо престанала да съществува за него. Така астрологът не успял да се сроди с царя. И решил да си отмъсти. Само изчаквал удобен момент. Скоро след като войската на Сутон напуснала града, царят сънувал лош сън: че хищни птици са нападнали града и са изкълвали всичкото зърно от хамбарите. Царят повикал астролога и поискал той да му разтълкува съня. Астрологът дълго мълчал, уж размишлявал, а после отговорил така:
Колкото и да му било мъчно на царя, той не посмял да отхвърли съвета на астролога. Страшна печал завладяла цялата столица. Единствено самата Манора била спокойна. Тя вече знаела как трябва да постъпи. На сутринта разпалили голяма клада. Около нея поставили стража. Царят и царицата наблюдавали приготовленията от високата дворцова стена. Манора им се поклонила и поискала разрешение да сложи крилата си за прощален танц. Наметнала скъпоценната си премяна от пера и бавно затанцувала около кладата. Ето че стъпките й станали по-бързи, тя се издигнала във въздуха, направила прощален кръг над града и се изгубила от погледите на хората. Ловецът Бун разбрал, че принцесата е полетяла към родината си — страната на кейнарите. А привечер в столицата с победа се върнал Сутон. Щом научил какво е станало, той страшно се разгневил и наредил да изпратят при него астролога. Той дълго отричал, но после признал, че е дал лъжливо обяснение на царския сън. Принцът помолил баща си да накаже злодея и коварният предсказател бил прогонен от царството Понкала. А опечаленият Сутон се заклел, че ще тръгне да търси изгубената си съпруга.
Веднъж по здрач умореният принц приседнал на брега на чисто планинско езеро. Не щеш ли слухът му доловил чуруликане на птици. Към брега слизали момчета-птици със стомни за вода. Сутон се скрил в храстите и чул разговора им.
Когато прислужниците напръскали за последен път с вода красивата Манора и опразнили и последната стомна, от нея внезапно се изтърколил пръстенът. Принцесата го взела и го стиснала в ръката си: разбрала, че любимият й съпруг е някъде наблизо. После я облекли в нова премяна от блестящи паунови пера, украсили я със скъпоценни камъни и я повели към царския дворец на кейнарите. Тук Манора, заобиколена от сестрите си, застанала пред своите родители.
За миг го обзело отчаяние. Ала тогава сякаш мълния проблеснала в мрака — сякаш ярки пламъци обгърнали пръстена на ръката на Манора. Принцът познал пръстена и протегнал ръце към Манора. Царят дал знак и танцът спрял. И всички разцъфтели в радостни усмивки. Седем дена и седем нощи продължил празникът в планинския дворец на кейнарите. А после Сутон и Манора се върнали в Понкала. Не след дълго принцът станал цар. Той управлявал дълго и справедливо. А кейнарите — полуптици-полухора — живели под неговото управление мирно и щастливо. |