Случило се така, че Кхампха останал кръгъл сирак. Живеел със старата си баба в порутена колиба в покрайнините на планинско село. Били много бедни, но Кхампха не роптаел срещу съдбата и се стараел да се труди усърдно. От ранна сутрин до мръкнало сечел дърва и изгарял пънове, подготвял земята за оран.
Веднъж бабата казала на момъка.
Това се повтаряло всяка сутрин. Натъжил се Кхампха и разказал всичко на баба си. Старицата изслушала внука си и го посъветвала да приготви клопка и да хване горските зверове — разбира се, те крадели рибата от коша. Кхампха последвал съвета на баба си, направил това, което тя му казала. На другата сутрин отишъл при потока и гледа — в клопката се хванала лисица. Кхампха приближил до лисицата, а тя изведнъж горчиво се разплакала.
Кхампха отново заложил коша и приготвил клопка. Този път в клопката се хванал тигър. Видял той момъка, ниско свел глава и се замолил: Не ме погубвай, Кхампха! По-добре ме пусни на свобода, някой ден може да ти потрябвам. Само ме повикай, веднага ще дотичам. Съжалил Кхампха тигъра и го пуснал. Тигърът се поклонил, близнал нозете на момъка в знак на благодарност, радостно изръмжал и хукнал към гората. На другия ден Кхампха отново отишъл при потока — да види хванала ли се е риба в коша. Гледа — в клопката му се хванал носорог. Кхампха вече се канел да накаже носорога, но той го помолил:
С това не се свършило: на другия ден в дълбоката яма паднал огромен слон. И той помолил за пощада и подарил на момъка един от своите бивни. След това в заложената мрежа се оплел добрият горски дух на име Пхи Ной. Момъкът пуснал и него. После в клопката се хванала огромна змия — Кхампха съжалил и змията. Оттогава нататък никой не закачал коша на Кхампха и той започнал всеки ден да носи вкъщи пълна кошница с риба. Най-едрата и вкусна риба момъкът сварявал специално за баба си. Слагал пред старицата димящото котле, а тя все го отбутвала:
Кхампха се прокраднал незабелязано в колибата, грабнал бивена и го строшил на малки парченца: момъкът искал прекрасната фея завинаги да остане в дома му и да стане негова жена. Само че, рекъл си, не съм много красив, пък и колибата е твърде сиромашка- едва ли Слоновата кост ще се съгласи да живее тук. — Прекрасна фейо — тъжно продумал момъкът, — знам, че сме прекадено бедни, затова не се решавам да ти кажа: остани с нас, нека станем съпруг и съпруга. Но феята Слонова кост радостно се усмихнала в отговор: — Не тъгувай, добри ми Кхампха. Дошла съм в твоята колиба, за да стана твоя съпруга и помощничка. Не се тревожи, че домът ти е беден, а и ти не си красавец. Затова пък сърцето ти е добро. Зарадвал се Кхампха, благодарил на прекрасната фея Слонова кост за добрите думи и двамата започнали да обработват заедно планинската нива — в дома им се заселили съгласието и щастието. Веднъж из онези краища се появил важен царски велможа. Видял той феята Слонова кост и останал толкова изумен от нейната красота, че се притеснил: „Ами че тя е по-красива от самата царица! Върнал се велможата в столицата, застанал пред царя и веднага му казал, че съпругата на един сиромах засенчва с красотата си самата царица. Царят наредил да предадат на Кхампха неговия височайши указ: незабавно да доведе в двореца красивата си съпруга. Момъкът се ядосал: — Няма ли си Негово величество царица? Откъде-накъде аз трябва да се разделям с жена си? Придворните се уплашили да не би тези дръзки думи да стигнат до ушите на обикновените хора и посъветвали царя да постигне своето не със сила а с хитрост, инак ще се изложи пред целия свят. Царят намерил доста здрав разум в думите на придворните и измислил една хитрост. Спомнил си, че имал един много злобен и силен петел. Този петел не познавал поражение в боевете с други петли. И ето че царят наредил да извикат момъка и му казал:
Е, никой не може по-добре от мен да се разправя с кокошки и петли. Само да ми ги дадат, ще видя сметката не само на царския пе- тел, но и на петела на самия Небесен владетел. Щом стигнем пред портите на царския дворец, веднага ще се превърна в петел. Тогава ти ще ме вземеш на ръце и ще кажеш, че твоят петел е готов да се бие с царския. Зарадвал се Кхампха, яхнал лисицата и скоро двамата се озовали пред стените на двореца. Лисицата се превърнала в петел със здрав клюн и остри шпори. Кхампха вдигнал петела на ръце и го понесъл към двореца. Щом чул, че момъкът е дошъл, царят злорадо се закикотил: ни най-малко не се съмнявал, че царският петел ще бъде победител. Ала той успял да направи само една крачка, когато петелът на Кхампха го връхлетял като ураган и клетникът издъхнал. Като видял това, царят здравата се разгневил.
Царял го посрещнал уж радушно — бил сигурен, че сега непременно ще спечели победата. Бикът на царя бил могъщ и свиреп, рогата му били от остри по- остри! Засилил се бикът на Кхампха, втурнал се към царския — и той паднал мъртъв. Още повече от преди се разгневил царят и веднага измислил нова хитрост.
Окончателно се вбесил царят и измислил нова хитрост. Този път поискал да проверят кой по-изкусно управлява лодка: Кхампха или царските войници? Уплашил се Кхампха, попитал жена си какво да прави. Прекрасната фея Слонова кост му казала:
Така и станало. Царят освирепял, когато лодката на Кхампха се откъснала напред, затропал с крака и безумно се разкрещял. От този крясък покривът на покоите рухнал върху главена м ка дошъл краят му. Зарадвал се Кхампха: сега никой не можел да му отнеме любимата жена — и спокоен си тръгнал за вкъщи. Ала рано било да се радва . След смъртта си злобният цар се превърнал в злия горски дух Хай. Решил да не отстъпва и да си отмъсти на Кхампха, да му отнеме красивата жена. Събрал по-дребните зли духове и им наредил на всяка цена да му доведат душата на прекрасната фея Слонова кост. Наредил на един от злите духове да се превърне в отровна змия и да пропълзи в котлето, в което феята Слонова кост готви гозбите си. Щом тя пипне котлето, змията да я ухапе. Феята ще умре от змииското ухапване и змията ще завладее душата й. Добрият горски дух Пхи Ной, когото Кхампха някога съжалил, научил за коварните кроежи на Пхи Хай и навреме подшушнал на прекрасната фея:
Ала Пхи Хай не мирясал: придумал бухала да отвлече прекрасната фея. , Бухалът долетял при дома на Кхампха и така заграчил, че феята Слонова кост потреперила от ужас и паднала мъртва. Заплакал Кхампха с горчиви сълзи. А после, нали нямало какво да прави, се наканил да погребе тялото на любимата си съпруга.
— Ей, бухльо! — извикал го добрият дух Пхи Ной. — Пхи Хай ме помоли да ти помогна. Вземай по-бързо душата на прекрасната фея и влез с нея в тази кошница. Мигом ще ви отнеса при Пхи Хай. Глупавият бухал наистина влязъл в кошницата.
Бухалът облещил кръглите си очи, запляскал с крила, източил късия си врат и заграчил провлечено. Бездиханната фея веднага оживяла. Пхи Ной стиснал бухала за гърлото и му заповядал:
Научил злият дух Пхи Хай, че пак не е сполучил, и от злоба се гът- този път вече завинаги. И така дошъл краят на лошия цар. Велможите решили да изберат за цар Кхампха — всички знаели какво добро сърце имал той. Отишли в дома му, яхнали слонове. Кхампха излязъл да ги посрещне и казал:
|