Някога, много отдавна в едно село живеела бедна стара вдовица. Тя много обичала децата, ала си нямала нито дъщеря-помощничка, нито син-опора...
Веднъж вдовицата тръгнала към реката да се изкъпе и по пътя намерила малко красиво яйчице. Взела го, занесла го вкъщи и го сложила под поличката, на която стояло гърнето с вода. Не се минало много време и от яйцето се излюпила красива малка костенурка. Старицата много се зарадвала, рекла си: нека живее при мене вместо син. А точно по това време царят, който управлявал страната, решил да си завъди в двореца две птици — златна и сребърна, каквито имало само в Страната на драконите. Посъветвал се с министрите си царят и наредил вестители с барабани да съобщят навсякъде: намери ли се човек, който успее да му достави две птици — златна и сребърна, — тогава, ако е мъж, ще получи дарове, каквито сам си пожелае, ако ли пък е жена, ще стане царица на южния дворец. Когато чул тази вест, осиновеният син на вдовицата казал:
Прибрала се, казала на сина си защо го направила, а той отново я замолил: От нищо не се бой, майчице! Разчитай на мен! Ще свърша всичко, както трябва. Върви пак, поклони се пред царя! Оедем пъти ходила старицата до двореца, но все не се решавала да застане пред царя. Най-сетне докладвали на царя, че някаква жена няколко пъти идва до двореца, но не смее да влезе, и той наредил на съветниците си да му я доведат.
Добре, майчице — казал той. — Вземи една кошница и ме сложи в нея. После занеси кошницата до края на гората и ме остави в храстите. А когато след седем дена дойдеш при тези храсти, ще ме видиш с двете птици. И така ще ме донесеш вкъщи. Старицата направила каквото й казал синът й, потъгувала, задето го оставя сам, и със сълзи на очи се прибрала вкъщи. Още щом тя си тръгнала, нейният осиновен син отхвърлил от себе си костенурчата черупка и се превърнал в красив, строен принц. И веднага тръгнал към Страната на драконите. Благодарение на вълшебната сила, която притежавал, принцът стигнал дотам само за един ден и една нощ. Тайно се промъкнал в двореца, в покоите на самата царица на драконите. Щом видяла красивия принц, царицата веднага го обикнала и го скрила от драконите. А през нощта принцът чул прекрасните песни на златните и сребърните птици. Престорил се, че нищо не знае за тях, и попитал царицата на драконите:
А в полунощ, когато царицата заспала, принцът хванал една златна и една сребърна птица и крадешком напуснал двореца. Бил изминал само част от пътя, когато видял: царицата на драконите била оседлала смерч и летяла подир него. Тогава принцът хвърлил на земята листчето от първото дърво — и пред царицата забушувал пожар. Ала тя минала през пламъците, дори не се отклонила от пътя си. Хвърлил принцът листчето от второто дърво — и тутакси се разлял могъщ воден поток, преградил пътя на царицата на драконите. Ала и тогава царицата не се уплашила: тя прелетяла над водите и продължила да преследва принца. Принцът хвърлил на земята листчето от третото дърво, ала и ураганът не спрял царицата на драконите. Принцът хвърлил последното листо — от четвъртото дърво. В същия миг изпод земята се издигнали огромни планини, целите обрасли с гъсти гори. С огромни усилия царицата на драконите преминала през тези планини, но принцът вече наближавал границата, която деляла света на хората от света на драконите. Дълго гледала царицата подир принца, изгледала си очите. Гледала, докато принцът не се изгубил от погледа й, едва тогава се върнала в своя царски дворец. А принцът костенурка отново облякъл костенурчата си черупка, оставена в кошницата, и зачакал майка си. Старицата дошла точно в определеното от сина й време и що да види: той не бил сам, а с две прекрасни птици. Зарадвала се старицата, взела кошницата и ги понесла към къщи. Синът й казал да занесе чудните птици в царския дворец, само че да не взема нито злато, нито сребро, нито други дарове, а да каже, че той иска за жена царската дъщеря и царят да им вдигне голяма сватба. Старата му майчица запомнила всичко много добре, отишла в двореца и предала на царя чудните птици. Зарадвал се царят, попитал каква награда иска да получи синът й. А старицата казала това, на което я бил научил синът й — че не иска нито дарове, нито награди, а иска за жена царската дъщеря. Не му харесало това на царя, той помрачнял. Но нали казват: човешката дума е обещание, а царската — клетва. Не можел царят да наруши клетвата си и казал: — Тъй да бъде! След това царят извикал седемте си дъщери и ги попитал коя от тях ще се съгласи да се омъжи за сина костенурка на една вдовица. Най-голямата навирила нос и казала:
Тогава царят се обърнал към най-малката си дъщеря и я попитал:
А синът на старицата съблякъл костенурчата си черупка и се явил на празненството в облика си на принц. Приближил се до принцесата и седнал до нея.
|