Живял някога ковачът Лука с жена си Гретхен и седемте си деца в схлупена къщурка в покрайнините на голям град. Трудел се той от сутрин до вечер за прехраната на семейството си, ала къщата му се огласяла от повече песни, отколкото от екюта, защото въпреки бедността си, докато удрял здраво с чука, клетият ковач си пеел весело и радвал душите на близките си.
Един ден, като отивала на пазар в града, жена му намерила в канавката край пътя едно детенце, родено едва преди месец, което било увито в пелени от много фино платно. Бебето плачело така жално, че на Гретхен сърце не й дало да го подмине. Взела го и го отнесла в къщичката си. Като видял неканеното гостенче, ковачът възкликнал ядосано:
Гретхен се прибрала радостна. Като нахранила Добредошъл, добрата жена решила да го преповие. Но каква била изненадата й, когато видяла на вратлето му златна верижка с блестящо червено камъче.
Ала въпреки че се трудел упорито, клетият Лука все не можел да се отърве от бедността. Повечето от децата му вече били напуснали дома, за да си дирят късмета по широкия свят, но били останали четирите най-малки, в това число и Добредошъл, за който трябвало да се грижи. Като станало на десет години, намереничето взело да търси начин да помага на семейството. То ходело в града, където изпълнявало поръчки за някои търговци или развеждало пътници, дошли от други краища, а дребните сребърни монети, които припечелвало, донасяло на Лука. Веднъж една великолепна карета спряла пред градските порти, защото се повредила оста на едното й колело. От нея слезли богато облечени мъж и жена.
През това време богатата дама разговаряла с момченцето, което толкова много я впечатлило със своята доброта и интелигентност, че й се приискало да го целуне и да му даде една кесия с пари. Но като се навела да го прегърне, забелязала на вратлето му златното синджирче.
Щом свършила, гостенката притиснала детето в прегръдките си и извикала:
В знак на благодарност, задето са спасили и отгледали сина им, двамата щастливи родители поканили Лука и Гретхен да живеят с тях в огромния им замък. Така добротата на ковача и жена му била стократно възнаградена. |