Някога, много отдавна, живял един момък на име Шин. Майка му и баща му умрели и Шин останал сам-саменичък на света. А като наследство от родителите си получил еднана набедрена превръзка, едно глинено гърне, едно котле за варене на ориз и къщурка- толкова грохнала, че не можела да го опази нито от дъжд, нито от вятър.
Докато мислил Шин как да си изкарва хляба и накрая намислил да се засели в гората. Взел глиненото гърне и котлето и тръгнал към гората. Намерил едно едно старо дърво и решил, че в хралупата му може лесно да се скрие от дъжд, и от знойно слънце. Всеки ден момъкът събирал съчки и ги носел в планинските села, където ги заменял срещу царевица- и така се изхранвал. В гората нямало с кого да си говори, затова Шин свикнал да разговаря със себе си. Говорел си така и докато събирал съчки, и когато си почивал с воята хралупа. Един ден при дървото на Шин дошъл един весел, разговорлив старец на име Синг Зинг и помолил момъка за малко храна. Сварил Шин царевица в глиненото гърне, нагостил стареца. Синг Зинг се нахранил, а после взел, че строшил гърнето.
А когато Шин научил всичко, учителят решил да го изпита- поискал той да влезе в битка с водния дракон, злобно и кръвожадно чудовище с два рога на главата. Зарадвал се водният дракон, щом чул, че Шин е дошъл да си премери силите с него — решил да се позабавлява. Ужасното чудовище се втурнало срещу Шин, но и Шин не бил вчерашен: стиснал го здраво за единия рог и с всички сили притиснал дракона към камънака, а после замахнал с ножа — рогата се търкулнали на земята; чудовището изревало и се хвърлило в реката — да търси спасение. Синг Зинг похвалил ученика си: — Виждам, синко, станал си много ловък и умен. Отсега нататък живей на воля, не се страхувай от никого и на никого не позволявай да те гледа отвисоко. А най-важното — използвай уменията си, за да помагаш на хората. Шин почтително изслушал учителя, отишъл в гората, хванал едно диво прасе и нагостил богато Синг Зинг, а после Синг Зинг си тръгнал и Шин останал сам в своята хралупа — отдавна вече бил свикнал с това жилище. А трябва да кажем, че по онова време в близкото село живеели Ли Тхунг и жена му — занимавали се с търговия и били богати. Веднъж Шин минал покрай тяхната къща с огромен наръч съчки и търговците купили съчките му. Огледали Шин и си помислили: „От този як, простодушен момък може да излезе добър работник. Защо да не остане у нас и всеки ден да ни носи съчки!“ Хитрият Ли Тхунг предложил на Шин да се побратимят и момъкът, без много да му мисли, се преместил в дома на своя побратим. Веднъж Шин тръгнал към гората за съчки и видял как огромен гарван носи в ноктите си младо момиче, и то много красиво — същинска богиня! Без да се колебае, Шин опънал тетивата на лъка си и стрелата му улучила гарвана право в крака. Гарванът продължил да лети, а когато прелетял над гората, изпуснал девойката от ноктите си. А той кацнал и заподскачал на един крак към пещерата в онзи хълм. Шин се втурнал подире му, но гарванът внезапно изчезнал. А това момиче било дъщеря на Небесния владетел. Когато разбрал, че дъщеря му се е изгубила, той наредил на слугите си на всяка цена да я намерят. Слугите му докладвали, че наблизо живеели богатите търговци Ли Тхунг и жена му, нечестни хора, стиснати и злобни. Сигурно те били отвлекли дъщеря му. Разгневил се Небесният владетел, наредил да отведат търговците при царя на драконите, та той да се разправи с тях — трябва да кажем, че царят на драконите обичал да си угажда с човешко месце. Дочула за тази заповед жената на Ли Тхунг, уплашила се до смърт и веднага казала ужасната новина на мъжа си. Няколко дни и нощи търговците си шепнали, съветвали се какво да правят. И така мислили, и иначе, докато накрая измислили такава коварна хитрост: вместо тях, на смърт да отиде Шин. А момъкът нищо не подозирал — лежал и си почивал; бил много уморен — дълго сякъл дърва в гората и решил да си отдъхне в своята хралупа. И точно там го намерил Ли Тхунг. — Хайде да се прибираме вкъщи, братко — извикал го той. Вкъщи ги очаквали подноси с какви ли не гозби — жената на Ли Тхунг ги била сготвила предварително. Седели дълго — вечеряли, разговаряли. Както и очаквали коварните търговци, Шин нищо не заподозрял и не обърнал внимание, че двамата са уплашени и му се подмазват. След вечерята търговците пристъпили към най-важното: искали да поверят на Шин някаква важна работа. Тази нощ трябвало да отиде в храма, който се намирал в най-дълбоките недра на гората, и да занесе там злато и лакомства за царя на драконите. — Небесният владетел — обяснил на момъка Ли Тхунг — ми нареди аз да го сторя, но за нещастие аз съм ужасно зает, затова ти, братко, ми направи тази услуга, иди вместо мене, бъди така добър. Нали виждаш колко е важна тази работа! Ли Тхунг помолил Шин и като приятел, и като побратим, а на Шин и през ум не му минало да откаже. „Дума да няма, работата наистина е важна — помислил си Шин. — Пък и как да откажа помощта си на такъв добър човек?“ А жената на Ли Тхунг тутакси пъхнала в ръцете на Шин бохчица с храна — та по-скоро да го прати на път. През това време Небесният владетел наредил на царя на драконите да не излиза от храма и да чака коварните и нечестни търговци. Време е, казал, да ги накажем. Свил се на кълбо царят на драконите на пода в храма — зачакал. Най-сетне чул стъпки и видял Шин — момъкът без никакъв страх влязъл в храма. Шин веднага забелязал, че двата рога на царя на драконите са отсечени и разбрал, че това е същият онзи воден дракон, с когото веднъж вече си бил премерил силите. Царят на драконите също познал момъка, който го унижил навремето, очите му се изцъклили от злоба, налели се с кръв. Явно си спомнил как Шин му отсякъл рогата. Затресъл се от злоба царят на драконите, разтворил по-широко огромната си паст — ей сега ще глътне Шин. Как ли пък не! Не се смутил Шин, грабнал ножа и разсякъл чудовището от опашката до шията, а после му отрязал главата и я понесъл към къщи. Вече минавало полунощ. Шин потропал на вратата, извикал побратима си.
Небесният владетел научил, че Ли Тхунг е успял да се спаси от царя на драконите, и много се изненадал. Решил, че Ли Тхунг е умен човек, пък и рядък смелчага, и му заповядал да тръгне да търси изчезналата принцеса.
Ли Тхунг посъветвал Небесния владетел да вдигне голямо пиршество, защото искал да разпита гостите за неговата изчезнала дъщеря. Току-виж, мислел си Ли Тхунг, някой ме посъветвал къде да я търся. Защото иди, че я търси, щом самият Небесен владетел не знае къде се е дянала. „А после мога да се надявам само на Шин мислел си Ли Тхунг, — само той може да ми помогне. Той непременно ще намери дъщерята на Небесния владетел. Славата обаче ще остане за мен! Препуснали на конете си вестители към всички краища, предали на всички хора повелята да се явят на пиршеството, което вдигал за тях самият Небесен владетел. Старо и младо, мъже и жени всички поели на път, за да гостуват на Небесния владетел! Опустели близките и далечни селища — всеки искал да опита гозбите и до насита да потанцува под звуците на кхена. Шест дена и шест нощи пирували гостите на Небесния владетел. Веселели се и разговаряли. Какви ли само истории не си разказвали! Само за изчезналата дъщеря на Небесния владетел никой нищо не знаел, и представа си нямал. А Шин не идвал и не идвал. Дошъл чак на деветия ден, и то не сутринта, а следобед. На Ли Тхунг веднага му олекнало на сърцето. Наредил на жена си да посрещне Шин по-приветливо, а самият той го прегърнал като роден брат след дълга раздяла и собственоръчно му донесъл поднос с гозби. А после го повел при Небесния владетел.
Зарадвал се Небесният владетел, замолил Шин да намери принцесата. Но после изведнъж се сепнал: как така той, Небесния владетел, се унижава пред един земен човек! И заповядал:
И Ли Тхунг решил, че ще си присвои заслугата на момъка, ако той има късмета да намери дъщерята на Небесния владетел. Шин тръгнал на път. Катерил се по високите планини, промъквал се през горските гъсталаци, но накрая открил мястото, където преди време ранил огромния гарван, намерил и пещерата, където гарванът изпуснал девойката от ноктите си. Гледа, входът й запушен с камара камъни. Камъните били наредени плътно един до друг, но все пак Шин открил мъничък отвор — колкото да се промуши мравка. Шин се превърнал в мравка и се шмугнал в пещерата — дъщерята на Небесния владетел наистина била там! А камъните пред входа на пещерата бил натрупал гарванът. В единия ъгъл седяла девойката, в другия дремел гарванът. Мравката пропълзяла досами ухото на девойката и й прошепнала нещо. Тя се сепнала, чак подскочила и тихо продумала:
Тогава Шин отново се превърнал в човек, измъкнал от пояса си остър нож и с един замах отсякъл главата на гарвана. Девойката се разплакала от радост и започнала да благодари на Шин.
Когато минали седем дена, Подземният владетел казал, че иска да награди момъка за честния му труд. И тогава Шин поискал лунната лютня. Върнал се Шин в пещерата и поел на далечен път заедно с дъщерята на Небесния владетел. А през това време Ли Тхунг успял да спечели доверието на Небесния владетел и той му дал висок сан. Когато Ли Тхунг научил, че Шин е открил дъщерята на Небесния владетел, когато видял красотата й, място не могъл да си намери от яд. Отишъл при Небесния владетел и му казал: — О, всемогъщи, ами всъщност самият Шин е отвлякъл дъщеря ви и я е скрил в пещерата. А сега има и нахалството да иска награда! Повярвал на тези думи Небесният владетел и заповядал да хвърлят Шин в тъмница. А дъщерята на Небесния владетел, щом научила за това, сякаш се вкаменила — не искала да отговаря на въпроси, не се обаждала, когато я викали, с никого не искала да разговаря. Онемяла! Девойката се развеселявала само когато чувала как в тъмницата Шин свири на лунната лютня. Накрая Небесният владетел разбрал, че за всичко е виновен Ли Тхунг, и веднага го прогонил в смъртния свят — на земята, а Шин направил свой зет, както бил обещал. Ли Тхунг трябвало да си отиде вкъщи. Тръгнал, но целият кипял от злоба и се чудел как да отмъсти на Шин. И тогава задухал силен вятър, засвяткали мълнии, затрещели гръмотевици, една мълния ударила Ли Тхунг — и злодеят паднал мъртъв. Шин още не се бил нарадвал на щастливия си живот с красивата си съпруга, когато вражески пълчища нападнали страната на Небесния владетел. Храбро се сражавали воините на Небесния владетел, ала врагът бил прекалено силен и войската на Небесния владетел търпяла поражение след поражение. От всички страни обкръжили враговете крепостта на Небесния владетел, разрушили и седемте й порти. Много се уплашил Небесният владетел, от страх сън не го хващал. Повикал Шин, помолил го за съвет как да избегне по-голямо нещастие. Шин наредил на воините на Небесния владетел да си почиват, а той взел лунната лютня, качил се с нея на крепостната стена и запял. Наострили уши вражеските воини, заслушали се. Нежната мелодия вълнувала душата, пробуждала хубави спомени. Мръкнало се, а Шин пеел ли, пеел своите песни, подрънквал със струните. Настъпила нощта, а от крепостната стена все така се леела чудна мелодия, не оставяла вражеската войска да заспи. Цяла нощ воините не склопили очи, всеки си спомнял родната къщурка и огнището в нея: дървата попуквали весело, огнището лъхало топлина, хубаво било край него в студените вечери. Лютнята напомняла и за пролетта, за гальовните слънчеви дни. Скоро щяло да се разсъмне, а лютнята не замлъквала. Звуците й приспивали, а песента на Шин докосвала сърцето, вълнувала душата. Нежните звуци на лютнята сгрявали сърцата, мамели към къщи, към родното огнище. Вражеските воини вече не искали да се бият, оставили оръжието. Тогава Шин започнал да им приготвя гощавка. Взел едно котле и сложил в него шепа ориз. Всички наоколо се учудили — котлето било толкова малко! — разсмели се, но Шин спокойно продължил работата си. А когато воините седнали да ядат, още повече се изненадали: десет хиляди души се нахранили до насита от едно котле, а то си оставало пълно!
Тогава Шин махнал с ръка и отново извикал:
Отново се възцарило спокойствие във владенията на Небесния владетел. Шин свирел на лунната лютия и пеел весели песни — песни за щастливия мирен живот. Едва сега Небесният владетел оценил напълно качествата на Шин и решил да го направи свой главен съветник, но Шин отказал: Татко, искам вие да си останете пълен владетел, а аз ще ви помагам. |