Някога, много отдавна при един богаташ работел ратай на име Толсве. Той бил много хитър и умен.
Цяла година с пот на челото се трудели ратаите за богаташа, а щом дойдела зима, оставали с празни ръце. Ето защо Толсве решил да даде добър урок на алчния си господар. Веднъж господарят тръгнал за Сеул — да се явява на изпит за длъжност. Взел със себе си и Толсве, та да има слуга за из път. Богаташът яздел магаре, а Толсве вървял пеша. По едно време пътниците и магарето съвсем капнали от жегата. Господарят казал на ратая:
„Този алчен дядка ще излапа сам цялата паничка.“ Щом стигнал до дървото, под чиято сянка се бил разположил господарят му, Толсве бръкнал с пръст в паничката, сякаш търсел нещо. Видял това богаташът и се разкрещял:
По едно време господарят се върнал.
Богаташът станал морав от гняв, видял се в чудо какво да прави.
Тръгнал си Толсве за вкъщи, но му се дощяло да разбере какво е написал господарят на ризата му. Спрял някакъв човек и го помолил да му прочете йероглифите. Човекът поклатил глава.
Уплашил се Толсве, но после се сетил какво трябва да направи. Намигнал на непознатия и му прошепнал нещо на ухото. Човекът избухнал в смях и написал с четчица на гърба на Толсве следното. Толсве има ум в главата и е послушен момък. Много съм му задължен. Ако имам късмет в Сеул и взема изпита успешно, смятайте, че съм постигнал това само благодарение на нашия кадърен Толсве. Искам да го приема в нашето семейство, ето защо заповядвам да го ожените за нашата по-малка дъщеря, да му дадете най-хубавата нива от нашето имение и да му построите нова къща. Вашият любящ баща — Значи трябва да омъжим дъщеря си за ратай — тежко въздъхнала жената на господаря. Синът й също бил отчаян, но какво да се прави — нали баща му заповядвал. Така ратаят отведнъж получил за жена красивата дъщеря на богаташа, хубава земя, че и нова къща с керемиден покрив. Минали пет месеца, господарят се прибрал. Щом научил, че Толсве успял да се ожени за дъщеря му, изпаднал в бяс — наредил да натикат ратая в един чувал и да го хвърлят в морето. Повлекли слугите чувала с Толсве към морето. По пътя огладнели. Оставили чувала под едно дърво и отишли в близката гостилница. Точно тогава сиромасите се връщали от полето. Забелязали чувала под дървото. — Какво ли е това? Защо ли чувалът мърда? Я да видим. А Толсве се развикал: — Спасете ме, добри хора, развържете ме! Селяните мигом развързали чувала. Толсве излязъл, благодарил им, разказал им какво се е случило. Сиромасите помогнали на Толсве да се скрие, а вместо него напъхали в чувала голямо прасе. Върнали се слугите на богаташа, нищо не забелязали. Отново помъкнали чувала към морето и го хвърлили — мислели си, че най-сетне са се разправили с Толсве. Да, но само след два месеца ратаят се появил изневиделица — жив и здрав. Отишъл при богаташа, ниско му се поклонил и казал: След като ме хвърлихте в морето, аз попаднах в двореца на морския цар Дракон. Е, това се казва райски живот! Исках да остана там завинаги, но постоянно ме измъчваха мисли за вас, за вашите благодеяния, уважаеми господарю. Разказах за вас на Дракона. Той ме прати при вас, иска да ви възнагради за добрините ви. Кани ви на гости, приготвил е скъпи подаръци за вас. Поиска да вземете със себе си само един воденичен камък. Зарадвал се алчният богаташ, начаса се застягал да върви, да си вземе скъпите подаръци. Завързал за кръста си един тежък воденичен камък и скок в морето — и в същия миг потънал и се удавил. А Толсве се върнал с жена си в селото и заживял щастливо. |