ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА МОНТАНА

ПРОЧЕТЕНО В МЕСТНИЯ ПЕЧАТ 
​Юлия Андреева

Северозападна България не е свързана с решаващи събития за хода на Руско-турската война от 1877-1878 г. Въпреки този факт Освобождението на Кутловица и региона намира широко място в изследванията и проучванията на историците и краеведите от нашия край.
Отдел "Краезнание" на Регионалната библиотека притежава значителен брои статии от местния периодичен печат за освобождаването на отделни селища от региона и за участниците във войната от нашия край.
ПРЕДСТАВЯМ  ВИ ЕДНА МАЛКА ЧАСТ ОТ ТЯХ
Статията "Около Освобождението на Голема Кутловица" от Йото Нитов, поместена във в. "Септемврийско слово", бр. 1185 от 28 февр. 1968 г., разглежда военните действия при Освобождението на Голема Кутловица и Берковица.
След освобождението на гр. Враца на 9.XI.1877 г. Втора кавалерийска дивизия поема към Кутловица и Берковица. На 17 ноември полк. Ковалевски изпраща полуескадрон под командата на кап. Мейнандер към Голяма Кутловица със задача да прикрива движението на отряда по шосето откъм Лом. На 21 ноември русите завзели с. Голема Кутловица.
Статията "Изгонването на турците от нашия край" от същия автор, публикувана в бр. 2524, 2525 и 2526 от 19, 22, 24 ноем. 1977 г. на в. "Септемврийско слово", съдържа подробни сведения за военните действия при освобождаването на Кутловица и Берковица. Статията се състои от три части - 1. Разузнаване в посока на Берковица, 2. Разузнаване в посока към Кутловица и  3. Превземането на Кутловица и Берковица.
В третата част на статията авторът цитира документи, които засягат хода на военните действия и отношението на местното население при освобождаването на града ни. След превземането на Кутловица командирът на лейбгвардейски улански полк, флигел-адютант полковник барон Николай Притвиц от бивака при Кутловица съобщава на командира на Втора гвардейска кавалерийска дивизия в гр. Враца с писмо № 2686 от 22 ноември 1877 г., следното: "Донасям на Ваше превъзходителство, че командваният от мен полк с 2 оръдия от III батарея на Гвардейската конно-артилерийска бригада днес пристигна в с. Кутловица." В друго писмо от 3 декември командващият IX кавалерийска дивизия ген.-майор Лашкарев съобщава на началника на VI участък по блокадата в Плевен и Долни Дъбник следното: "Разезд ми донесе, че ген.-майор Арнолди се намира в Лехчево на р. Огоста. На 5 (17 н.ст.) ноември ген.-майор Арнолди завзел Кутловица и на 6 (18) ноември изпратил артилерийски отряд в с. Боровци, на шосето Лом паланка - Берковица..."

Кога е освободен нашият град, при какви обстоятелства и как жителите му са посрещнали свободата, са въпросите, които разглежда Йордан Герасимов в публикацията "Зората изгрява и над Кутловица", поместена във в. "Септемврийско слово", бр. 139, 24 ноем. 1987 г.

Във вестник "Монт-прес", бр. 2 от 13 ян. 1993 г. е поместена статията на Георги Александров"Освобождението наКутловица". Авторът съобщава за идването от Сърбия на четата на Симеон от Чипровци, която наброява 30-40 души. Те призовавали към бунт и подпомагали русите. Руската армия се насочила към Кутловица, където се пръснали много турци, татари, черкези, арнаути. В бягството си те избивали и плячкосвали. С много от тях се справяли самите селяни. За помощта на местното население свидетелства и донесението на барон Николай Притвиц, завзел Кутловица и района: "Сухари не изпращайте, имаме достатъчно, при това имам възможност да правя и икономии, тъй като нашите войници на предните постове и в Кутловица получават готов хляб безвъзмездно от братушките, които ни снабдяват с всичко необходимо." Статията на Георги Александров съдържа кратки биографични данни за Трайко Христов, опълченец от III Опълченска дружина, участвал в боевете при Стара Загора, отбраната на Шипка и превземането на Шейново. За проявена храброст е награден с Георгиевски кръст.
От Голяма Кутловица не е имало участници в Освободителната война, но след Освобождението тук остават да живеят много от тях,
родени в други краища на страната.
На тази тема са публикациите на Георги Александров и  Йордан Герасимов.
В статията "Опълченци, живеели в Михайловград", поместена във в. "Септемврийско слово", бр. 1185 от 28 февруари 1968 г., Георги Александров представя биографични данни за опълченци, останали да живеят в Кутловица след Освобождението. Тук намираме сведения за Рангел (Ангел) Иванов, наречен Комитата. Той е роден през 1860 г. в село Белимел. Като редник от VI дружина участва в боевете при Шипка и Стара Загора. След Освобождението се установява да живее в тогавашното село Голема Кутловица. Улицата, на която живее, е наречена "Опълченска". Умира на 13.11.1932 г.

Рангел (Ангел) Иванов
Съобщават се и имената на Цено Младенов от Лопушна, дядо Димитър Полицаев от Трънско, Георги Иванов Топача от Прилепско, Георги Шмиганьовски, хърватин по народност.
Статията на Йордан Герасимов "Съдбата на кутловските опълченци", във в. "Дело", бр. 25 от 1 март 1991 г. проследява трудния, изпълнен с лишения живот на участниците в Освободителната война. В бедност и нищета умира опълченецът Трайко Христов. По решение на Фердинандския градски общински съвет от 1906 г. без земя остава Цено Младенов, родом от с. Лопушна. Не се удовлетворява молбата на Ангел Иванов от с. Белимел за отпускане на свободно място за живеене. Авторът споменава и за решения на общинския съвет, които удовлетворяват някои от исканията на опълченците.

През 1987 г, по случай 110 години и през 2007 г., по случай 130 г. от Освобождението, в Регионална библиотека „Гео Милев” са издадени препоръчителни библиографски списъци със заглавия "Участници от Михайловградски окръг в Руско-турската освободителна война" и “Освобождението на Монтана“.