На 18 октомври 2018г. в РБ „Гео Милев“ по повод Седмицата на четенето се проведе среща на писателя Матей Шопкин с ученици от IХ в и ХII г класове на ПМПГ „Св. Климент Охридски“, ХI а,б, г класове на ПГПЧЕ „Петър Богдан“и Х а, б класове на ФСПГ „Васил Левски“. Г-жа Марияна Иванова- старши експерт по Български език и литература в РУО Монтана съвместно с преподавателите по БЕЛ в профилираните гимназии г-жа Димитрана Георгиева, г-жа Елка Бабачева и г-жа Лидия Първанова, които бяха инициатори на срещата – разговор с писателя умело я превърнаха в своеобразен празник на поезията, защото не всеки ден учениците имат възможността да се срещнат с утвърден писател, представител на цяла епоха в поетичното творчество на миналия век, който твори и до днес. Матей Шопкин гостува в РБ „Гео Милев“ по повод представяне на най-новата му книга „Моят поетичен храм“, която съпътства и неговата 80- годишнина. В препълнената зала на отдел „Изкуство“ Цветина Иванова рецитира с патос негови стихове, които са й направили силно впечатление. Г-ца Силвина Петрова представи най- новите стихове на поета. Но най- интересни бяха въпросите, които младежите задаваха на писателя. Чрез тях срещата се превърна в непринуден разговор. На въпросите „Опази ли своята съвест, своята чест?“ базирайки се на негов стих, „Какво е загубил и какво е спечелил?“, „Какво представлява писането за него?“, „Кое е чувството, което преобладава, когато пише?“, „Какво е за него Родината?“ поетът отговори с простички слова, че съдбата на поетите е трудна, но не е загубил усмивката си, защото винаги е искрен, с чувство на отговорност пред белия лист, с много труд и себеотдаване претворява трепетите, преминаващи през сърцето му в поезия. В нея има радост и болка, щастие и тъга. Една от главните теми в творчеството му е Родината, защото обичта към родния дом, семейство, почитта към родителите се преливат в едно с обичта към Родината. Писателят бе поласкан и от прочетените творби на младите литературни таланти Марсела и Антония, на които даде творчески насоки. Очарован бе и от зададения въпрос към неговата съпруга, която присъстваше в залата. От думите й се усещаше силна привързаност и подкрепа, но най-вече разбиране към творчеството на една поетична душа. Завършихме срещата със стихотворението „Надежда“ в изпълнение на Натали Йорданова и думите на писателя „Надеждата е към това поколение, което расте сега, а това е надеждата за България!“. |
Архив
January 2019
КАТЕГОРИЯ
All
|