ПРИКАЗКА ЗА ХАНА, НЕГОВИТЕ ЗЕТЬОВЕ И ПТИЦАТА ХАНГАРА

​Имало едно време един хан. Той имал девет дъщери, коя от коя по-красиви. Осемте се омъжили по избора на баща си — за послушни и умни момци, а най-малката не го послушала — взела си за съпруг невзрачен сиромах. Ядосал се ханът и наредил на най-малката си дъщеря и мъжа й да се заселят по-далече от ханската юрта, в проста колиба.
Така и направили. Животът си вървял нормално, ала по едно вре­ме започнали да изчезват жребчетата от бялата кобила на хана. Не били те обикновени жребчета — наполовина златни, наполовина сре­бърни.
Осемте по-големи зетьове причаквали поред лошия крадец, но та­ка и не успели да го хванат, не опазили жребчетата. При хана дошъл най-младият зет, същият онзи невзрачен сиромах, и пожелал да пази табуна. Но ханът само му се присмял:
— Ха, ти ще го опазиш! Лично аз ходих, зетьовете ходиха, та ти ли, нещастнико, ще се сравняваш с нас! Я да си вървиш!
Момъкът не послушал хана и отишъл да пази табуна — цяла нощ не мигнал. Ето че на разсъмване бялата кобила родила скъпоценното жребче — наполовина златно, наполовина сребърно. И тогава от не­бесата налетяла приказната птица Хангард, грабнала жребчето и от­летяла. Не се стъписал пазачът, пуснал подир нея една стрела, а тази стрела се върнала при него с едно птиче перо и със златната опашка на жребчето.
Върнал се момъкът вкъщи и казал на жена си засега да заключи придобивката в раклата и на никого да не я показва.
И отново, нощ след нощ, се губели жребчета от табуна. Тогава ха­нът извикал осемте си зетя и им наредил да обходят целия свят, но да намерят крадеца и да върнат всички жребчета вкъщи. И най-мла­дият зет молел да тръгне с тях, но ханът само му се подиграл: че тая работа за тебе ли е! Но сиромахът настоял:

• Тръгвам и толкоз!

Видял ханът, че момъкът няма да отстъпи, и наредил да му дадат един стар кон, направо кранта.
Момъкът оседлал коня и поел към дома си.

• Виж, жено — казал, — мигар ще стигна далече с такава кран­та? Едвам докрета дотук, а пък далечен път изобщо няма да издър­жи. Види се, ще трябва да си взема от ханския табун хубав кон, а за да не се разгневи баща ти, покажи му перото от приказната птица Хангард и златната опашка на жребчето. Нека знае, че мъжът ти не е ка­то другите му зетьове, че не е спал през онази нощ и много неща е видял.

Избрал си момъкът хубав кон от ханския табун и препуснал след ханските зетьове. А жена му изпълнила неговата заръка, показала на баща си перото на приказната птица и златната опашка на жребчето. Изненадал се ханът: излязло, че най-малкият му зет е умен и чевръст.
През това време младите мъже яздели ли, яздели по света. След като пътували почти месец, се уморили, копитата на конете се разкър­вавили. Решили добре да си починат, направили бивак, само най-мла­дият продължил, сякаш нищо не можело да го уплаши.
Яздил, яздил, по едно време гледа — в подножието на един хълм стои бяла юрта. Влязъл в юртата, а в нея намерил старица. Започнал да я разпитва кой живее в тази юрта. Старицата му казала: В юртата живее птицата Хангард, та този Хангард е решил да се жени и вече почти е приготвил откупа за невястата — сто жребчета, наполовина златни, на­половина сребърни. Само едно му трябва още, за да станат сто. И друго му казала старицата: Ако се завръща като зъл дух, Хангард долита през комина, а ако е добър — тихичко влизал през вратата.
Младият мъж изслушал старицата и се скрил близо до юртата. Щом чул свистене над комина на юртата, опънал тетивата и стрелата улу­чила птицата право в сърцето. Тогава младият мъж събрал всички жребчета на табун и препуснал обратно.
Яздил, яздил, по едно време срещнал по-големите зетьове, а те би­ли ужасно измършавели — само кожа и кости. Почудили се зетьовете на нечувания късмет на сиромаха и ги обзела такава завист, че ре­шили да го погубят. Изкопали дълбока яма, опънали отгоре й килим, сиромахът стъпил върху килима и паднал в ямата.
Зетьовете започнали бързо да събират жребчетата, но те се разбя­гали. Така и не успели да ги съберат и си тръгнали към къщи с праз­ни ръце.
Покрай ямата минала една девойка. Чула стонове, навела се над ямата, гледа — млад мъж, ни жив, ни умрял. Той я помолил да из­плете въже от златните и сребърни косми на жребчетата. По това въ­же се покатерил и излязъл от ямата. Събрал жребчетата — наполо­вина златни, наполовина сребърни, и препуснал към къщи.
Щом видял своите жребчета, ханът страшно много се зарадвал. Та­ка е то: докато не видиш човека как върши работа, не можеш да го разбереш. Ханът наредил да накажат със смърт по-големите зетьове, но храбрият младеж го помолил да ги помилва. А когато ханът ум­рял, сиромахът заел неговото място. Шейсет години управлявал честно и справедливо, шейсет години народът му ял, пил и се веселил.